- Какво прави моят млад, но изключително предприемчив клиент? - отпуска се на стола, който заплашително изпуква.
- Аз съм добре, адвокат Пирдопски, а вие?
Той започва да ми говори за някакви случки на дъщеря му в гимназията и аз спирам да го слушам, защото ми е скучно. Поръчваме си някакви безумно скъпи вина и ястия от морската кухня и чак когато хапваме, аз започвам разговора, който е причина за срещата ни.
- Адвокат Пирдопски, вие имате необятна мрежа от контакти, предполагам?
Адвокатът кимва, усмихва се, но свинските му очички си остават стоманени.
- Как бихте постъпили, ако имате намерение да разширите бизнеса и бихте искали да получите информация за конкуренцията си, което потенциално би ви дало стратегическо преимущество?
Пирдопски се засмива: - Млади приятелю, наистина ценя начина, по който се изразявате. Навярно имате предвид лица или организации, които се занимават с промишлен шпионаж - поглежда ме с усмивка, - или по скоро, във вашия случай, дори леко може да пропуснем думата „промишлен“?
Аз му връщам усмивката, но не му отговарям. Той отпива от виното си, попива устни в салфетката, вади телефона си, набира номер и когато от другата страна му вдигат, казва:
- Здравей, брат Николай, брат Явор те безпокои. Удобно ли е? - Пак пийва от виното, изпива го и ми сочи въпросително бутилката. Аз поръчвам още една. - Братко, с един младеж съм на обяд, кажи ми кога си свободен, за да се видите, нуждае се от услугите на твоята фирма. - Заслушва се за момент и затваря.
- Ще ти дам един телефон, обади се утре в ранния следобед, за да се разберете.
Това и ми трябва. Благодаря на адвоката и после изкарваме оше един приятен час, пиейки нечовешки скъпо бяло вино. Аз после се отбивам през „Блейз“ и се опуквам на бара като пич, заговарям се с някаква много симпатична девойка, с която после се прибирам в Квартала.
Когато се събуждам, тя е в кухнята и прави палачинки. Направила е и кафе. Каква сладурана. Сложила си е една моя тениска и без грим изглежда дори по-красива от снощи. Аз се усмихвам и й подавам официално ръка.
- Петър.
Тя се усмихва, прави реверанс и казва тържествено: - Гери. - После се засмива.
Желязна мацка, харесва ми как се усмихва. Като я гледам, си спомням някои сцени от през нощта - всъщност цялата ми харесва. Отпивам от кафето, паля цигара и целувам мацката. Тя се усмихва пак и отвръща на целувката ми. Мирише на цветя. Хапваме, после се напушваме и се изчукваме, после пак хапваме и пак се изчукваме. Става обяд. Гери се надига и пали две цигари. Подава ми едната.
- С какво се занимаваш, Петре, че можеш да си седиш до толкова късно у вас в работен ден?
- Аааа, държа тук един квартален ресторант. Мога да спя до късно, ама и бачкам до късно - казвам й аз готовата легенда. - Искаш ли да обядваме там?
- Искам, разбира се - измърква момичето.
Оправяме се и след половин час сядаме под ореха. Тонката вече е там, вижда ме с мацката и ми намига, като вдига одобрително палец. Девойката наистина е добра. Аз сядам до него и ги запознавам. Идва Мимето и поръчваме някакви пици. Поглеждам Тони и му казвам:
- Брат, искам да вземеш ключовете от мерцедеса и да ги дадеш на Спас Кръчмаря.
Тони се сепва.
- Защо бе, копеле. Хубава кола е, за какво му е на тази пияница?
- Тонка, довери ми се, имам идея. Освен това искам да вземеш двайсет бона от касата и да му дадеш десет. С другите пари искам да го разведеш из магазините и да го облечеш като баровец.
Гери ме поглежда с огромните си зелени очи и пита:
- Ти какво каза, че бачкаш?
Аз й се усмихвам и й казвам:
- Г ери, айде не ме питай така, за да не се налага да те лъжа - хващам я за ръката. -Разбираш ли ме?
Тя ме поглежда малко странно, но кимва. Аз продължавам:
- Тонка, брат, искам още нещо. Искам някой от новите да е с него през цялото време и да го кара само по най-вървежните места. Спас, ако се чуди какво става, му кажи, че много ме кефи и това е бонус за добрата работа. Не искам да си говоря с него, защото ме дразни. Той е тъп и ще върже. Това е.
Идват ни пиците и ние хапваме. Всъщност аз хапвам, зашото Гери изяжда само няколко хапки. Явно на това тяло на пантера не му трябва много храна. После аз звънвам на човека на Пирдопски, с когото се уговарям да се видим в „Родерик“ след един час. Ставаме с Гери и аз я хвърлям с такси до тях, разбираме се да се чуем и се целуваме дълго в колата за довиждане. После отивам на срещата в бара срещу Седмо.