*
Николай е седнал на една маса и пие коняк, което ми се струва добра идея въпреки часа. Има много интересно хищническо излъчване и ме сканира обстойно със студен и аналитичен поглед. Сядам срещу него и паля цигара. Сервитьорката идва и аз си поръчвам същото като него.
- Адвокат Пирдопски каза, когато се чухме допълнително, че сте млад, но много перспективен и че с вас се работи много лесно. Спомена ми също, че се занимавате със сфери на дейност, които са в малко по-тъмни краски от гледна точка на правосъдието...
- Адвокат Пирдопски ви е казал всичко много точно, занимавам се с производство и търговия на наркотици. - Отпивам от коняка, фантастичен е. - А целта на срещата ни е евентуално да ви наема, за да направите анализ на конкуренцията в този относително нов бранш в Мордор, а по-късно и в другите по-големи градове.
Николай ме поглежда замислено и скръства ръце. Мълчи около минута.
- Разбирам. Да, факт е, че Пирдопски ви е насочил към правилния човек. Аз и моите колеги, които по разни причини напуснахме системата, сме напълно способни и подходящи за тази работа. Екипът ни е съставен от професионалисти с такива качества, които ни позволяват да сме напълно невидими и ефективни, все пак се грижехме за сигурността на тази държава, поне докато тя се нуждаеше от нас. - добавя с нескрито съжаление. - Искам само да добавя, че услугата, която искате, ще струва много, защото ще изисква максимален ресурс и отделяне на време.
- Парите не са важни в случая. - Изпивам си коняка. - Разчитам на абсолютна дискретност и ме интересува за колко време мога да получа информацията. Най-важните въпроси, които ме интересуват, са: кои са играчите, каква е структурата им и за каква численост става дума, къде се намират и къде живеят, навици, маршрути, слабости.
- Виждам, че Пирдопски е бил прав за вас. Вие определено имате размах на мисленето, който може да ви даде основателно преимущество .
Вглежда се в мен със студените си очи и наистина прилича на хищник. Аз отвръщам на погледа му и си играем малко на „вълчи очи“.
- Господин Иванов, още сега мога да ви кажа, че приемам поръчката ви. Ще ви струва сто хиляди долара, а ако има допълнителни разходи, ще ви уведомя. До десет дни ще получите първите ми доклади.
- Прекрасно. - Викам сервитьорката и поръчвам още два коняка, после и сметката. -Предварително благодаря и се надявам, включая за ваше добро, на дискретност.
- Силно се надявам, че младият господин не отправя заплахи - натъртва на „младият“ ченгето, като се усмихва, но очите му остават по-хладни от очи на влечуго. - Много ценя ентусиазма на младостта, но изключително не одобрявам безразсъдността и неуважението към по-възрастните.
Аз плащам и изпивам коняка си на една глътка.
- Не ме разбирайте неправилно, господине. Това не е заплаха или неуважение, напротив. Аз съм конфуцианец и определено уважавам възрастните, поне до етапа, в който не се дискредитират. Не ви заплашвам, просто наблягам на факта, че ако случайно се окаже, че някой от бъдещите ми опоненти разбере за интереса ми към тях, ще приема, че проблемът е във вас, и грам не ме ебе кой или какъв сте сега или какъв сте били, а ще впрегна всичките си ресурси и енергия, за да ви унищожа...
Николай не изглежда много притеснен, а дори леко се усмихва.
- Г осподин Иванов, уверявам ви, че опасенията ви са напълно неоснователни, и в момента напълно разбирам причините за вашите думи, като не ги приемам лично. Нека да продължим този разговор след някой и друг месец, когато вече ще съм спечелил доверието ви. - Той също допива питието си, после става и ми подава ръка. - А сега ви пожелавам приятен ден. Ще получите докладите през кантората на Пирдопски.
Аз ставам и се ръкувам с него. Пичът е висок над метър и деветдесет и е суперслаб, но когато стиска ръката ми, се усеща, че в захвата му има немалка сила. Когато излиза, аз оставам и пуша още една цигара, а после се местя в „Билката“, защото е по мой тип заведение. Там продължавам да пия коняк и се напивам готино с едни стари приятели, които не съм виждал отдавна. Напиваме се толкова хубаво всъщност, че решаваме да отидем до „Смокиня“ за няколко дни на палатки. Аз се прибирам с едно такси до нас и си събирам в един малък сак разни най-необходими неща, защото няма смисъл, когато отиваш на море, да мъкнеш пет куфара. Трябват ти само хавлия, сандали, тъмни цайси, бермуди, няколко тениски, ризки, боксерки и четка за зъби. Това е. Звъня на Гери и я офертирам за морето. Тя казва, че след един час ще е готова. Ей такива хора харесвам. Вземам волвото от Иво и му казвам да купи още коли, защото трябва да имаме достатъчно автомобили за новите попълнения. Няма да ходят с колела, я. После паля, вземам по път Гери, а останалите се присъдиняват към нас с още една кола на бензиностанцията на Окръжна. Тръгваме и след осем часа аз вече съм пиян „на песока“ в добра компания и на добро място.