Събуждам се от лъчите на Бате Райчо - приятел на летовниците и враг на плажните махмурлии. Гери спи до мен, а останалите от компанията също са разпилени наоколо. Естествено, не сме успели да си опънем палатките, това си е като ритуал - първия ден се правиш на щайга, втория си опъваш катуна, ама чак когато се пооправиш. Едвам се замъкваме до „Форт Нокс“, където ядем животоспасяващи пържени филийки с конфитюр. След няколко бири за ремонт на хомеостазата минавам на джин с мента под тентата и във водата пред кемпа. Аз съм взел и една петдесетица коз и тайфата е във възторг от силата на планинския ми чук. В знак на благодарност и признак на къмпингарска солидарност един сърфист ми дава малко картонче с картинка на велосипедист на него. Казва, че е LSD, и ми се усмихва подканящо. Какво толкова? Аз слагам картона на езика си и в този момент ми звънва телефонът. Тонката е.
Как си, морски?
- Екстра съм, Тонка. Изцепих вчера малко до „Смокиня“ да видя какво става. Наред ли е всичко?
- Всичко е идеално. Не ни мисли, държим фронта. Дори днес учих братята на лоукикове и лакти. Попиват и вече са една идея по-опасни.
- Ееее, тези сега ще замязат на приказни герои. Представяш ли си какви машини ще станат, като тяхната физика се съчетае с бойни умения от муай тай?
- Определено ще се получи интересно - казва Тонката, - дай сега да ти кажа защо ти се обаждам, за да не ти развалям почивката повече. Става дума за дилърчета от центъра, свързали са се с един от нашите младежи и искат да вземат от нашата стока и като цяло да играят при нас. Казали са на младежа, че нашият материал е сто пъти по-добър, и хората започнали да им бягат към нашите райони. Тръгнала мълвата, че имаме яко качество.
- Еми то си е така, Тонка - отпивам аз от джентата и влизам с телефона във водата, която е топла като чай.
- Обаждам се да те питам как да процедираме. Защото нали се сещаш, че това си е чужда територия и няма как да не стане екшън.
- Ясно е това за екшъна. Спокойно, всичко се развива по план, както очаквах. Дори това, че са ни потърсили те, е добре. - Разхождам се в плиткото и шпоря през някакви водорасли. Искам да си запаля цигара, но нямам свободна ръка. - Слушай сега какво правите. Вземаш нашето дилърче, как му е името на тоя отворко?
- Марто.
- Ха така, вземаш Марто за свръзка с чуждите дилъри. Той изглежда стабиляга. Да им се даде материал, но не на консигнация, а да цакат в кеш. Първо да се докажат и после ще има стока напред. Сегааааа, да ти кажа важната част. Не искам ти, Мишо или Иво да се появявате засега там или в ресторанта. Дръпни също шестимата лейтенанти настрана. Направо наеми някъде наблизо един-два големи апартамента и се местете там. Ще управлявате дистанционно, без да се показвате. Когато се предава стоката, искам мерцедесът със Спас да е на видно място като втора кола. Измислете нещо да кажете на Спас, той е тъп. Да карат Долф или Слай, а отзад да има джип - трета кола, в която да са още четирима души охрана. В първата кола искам да е само Марто, някой от новите и стоката и за да е пълен драматизмът, нека преди да стане транзакцията, Мартин да отиде и да целуне ръка на Спас в мерцедеса, а чуждите дилърчета да видят това. Чаткаш ли каква ми е идеята?
- Да, ясно е, че създаваш образ на Спас като Бос - както споменах, Тонката, освен че може да пръсне главата на човек с шут, е доста интелигентен младеж и схваща светкавично бързо.
- Именно. Това го кажи само на Мишо и Иво. Това ми е идеята, очевидно е, че скоро ще стане напечено, и искам да пусна примамка, ако жегата се увеличи рязко. Може и да не стане, но нищо не губим, нали и без това ние сме на друг принцип и не ни интересува блясъкът на играта, а само свободата, която дава... Искам и първоначалният ни екипаж да е на сянка. Всъщност не искам и Арнолд и братя да се появяват засега, дръпни ги и тях. Да не се показват от къщата, остави само новобранците да обикалят. Това ще е само за някоко дни. Правете събранията в подземието и вие използвайте другите два входа, не ресторанта. Дори провери дали във високия блок с входа има свободни апартаменти и ако има, ги наеми тях.
- Ясно, разбирам - казва Тонката, - идеално звучи планът, виждам, че ненапразно някога те юрках да ходим в оня кръжок по шах.
Факт е, че заради него тръгнах на шах, след като ме размаза един път в училище. Цяла година ми отне после, докато го бия, но след това не му дадох партия.