- И Тонка, споко, само направете първите транзакции. Те няма да се случат веднага нещата, ще отнеме поне една-две седмици да се случи нещо, а аз дотогава ще съм си дошъл и ще мислим стратегията заедно. Като цяло съм го измислил и като си дойда, ще ви разкажа как ще действаме.
- Супер, добре звучи. А да те питам защо викаш толкова, не ме чуваш добре ли?
Не съм се усетил въобще, че викам. В следващия момент виждам, че цветовете на всичко са странно променени - всичко изглежда по-ярко и някак по-плътно. Красиво е, ама е шантаво. В този момент ми светва, че съм взел LSD, „трип“, каза сърфистчето.
- Абе, Тонка, взех LSD и май започва да ме хваща.
Тонката започва да се смее.
- Ясно, Пешо, и аз съм вземал. Очакват те забавни няколко часа. Само не стой във водата, че е опасно.
Аз светкавично излизам и тръгвам към кемпа. С крайчеца на окото си виждам, че морето започва да пулсира, и ускорявам крачката си, като за малко не прегазвам стадо летовници, които са се разплули по летовнишки на хавлиите си.
- Иначе е много готино, да знаеш, ще те изкефи. Отпусни се и се забавлявай. Аре затваряй, ще ти звъннем утре.
Аз затварям и прибирам телефона в джоба си. С изненада откривам, че още държа чашата си с джента, в която има не малко количество алкохол. Това ме успокоява леко, но спокойствието ми продължава малко и е нарушено от вида на една чайка, която каца наблизо. Преди не ми е правило впечатление колко съмнителни и налудничаво изглеждащи животни са чайките. Стигам благополучно до кемпа и ми изглежда, че ме е нямало цяла вечност. Сядам до сърфистчето, което започва да се смее, като вижда погледа ми. И аз започвам да се смея, не ми е ясно защо, но е много добре. Оказва се, че ме е нямало по-малко от пет минути. После трипът ме удря с цялата си сила и настава страшен цирк и смях, който продължава повече от осем часа, а аз разбирам как се чувства Тасманийският дявол на живо.
На другия ден съм леко уморен от „трипа“ и се отдавам на пушене на трева пред палатката, съзерцание на морето, пиене на летни напитки и чукане с мацката. Тази последователност от действия много ми допада и я продължавам още пет-шест дни. Всеки ден Тонката, Иво или Михаил ми звънят по няколко пъти и ми рапортуват какво се случва и за колко се случва. Бизнесът върви добре и само за няколко дни присъединяването на новите дилърчета си проличава и оборотът дърпа нагоре. На шестия ден точно пия мастика, която гася с таратор в халба в „Поли“, когато Николай Агента ми звъни.
- Г-н Иванов, ще бъда кратък, не искам да смущавам морската ви почивка. Обаждам се да ви информирам, че първите доклади ви чакат при адвоката ви.
- Благодаря.
Откъде, по дяволите, копелето знае, че съм на почивка?
- Още нещо, което може да ви е интересно - продължава Агента, - позволих си да пусна екипи, които да следят за необичайна активност около вашия център на дейност, и искам да ви кажа, че от вчера вашият ресторант е под наблюдение, което е доста недодялано, но е все пак някаква форма или опит за разузнаване, което значи и че сте станали обект на интерес от потенциално враждебни групи.
Започна се, си мисля аз. Конкуренцията е зацепила, че дилърите й отлитат някъде другаде, и сега проучват какво се случва.
- Благодаря много за информацията. Оценявам и допълнителната информация...
- Моля ви, аз винаги се стремя към дългосрочни отношения, изградени на базата на доверие. Възприемете го като бонус. Също така, ако позволите да отбележа, искам да изразя адмирациите си за хода ви с използването на кръчмаря като примамка. Малко ми напомни на някои неща, които съм правил на младини в Западна Европа.
Аз не отговарям, но се усмихвам. Това си е наистина признание от устата на стария шпионин от запаса. Казваме си довиждане и аз затварям телефона. После допивам мастиката си и поръчвам още една. Този път заедно с таратора поръчвам и сода. Обичам мастиката разредена леко със сода и с много лед, тараторът е като мезе. Поезия. Гери седи и гледа морето, от морската вода косата й е станала прелестно начупена. Страшно красива мацка е и ми е тъпо, че това ни е последен ден, но по-добре да е депресирана няколко дни, отколкото да я свитне някой само защото е била на неподходящото място с неподходящия човек, който в случая се явявам аз. Както казва народът „Подготви се за лошото, а доброто - добре дошло“.
На следващия ден по това време вече съм в хола на новия апартамент и с умиление гледам как Иво съсипва Мишо на „Теккен“ на огромния телевизор в огромния хол. Оказва се, че някаква странна фирма преди няколко години е купила целия последен етаж на блока и е направила един голям апартамент. След това фирмата фалирала и една банка взела имота. Понеже банката грам не й се занимавало да прави ремонти и да прегради пак апартамента на малки апартаментчета с типичната за Квартала квадратура, имотът е седял празен към две години и когато Тонката се поинтересувал дали има голям апартамент под наем в блока, в банката го посрещнали като някакъв имотен месия и подписали договор за секунди, и то на не лоша цена. След това моите хора, докато изследвали стаите, попаднали на големия телевизор и плейстейшъна и аз така ги заварих. На Мишо почти му е избила пяна от яд, но Иво е играл повече от всички ни и е непобедим. Разхождам се малко из апартамента и той наистина е огромен, а гледката - уникална. Всъщност гледките, защото има тераси и от четирите страни на блока с видимост навсякъде. Оттам, където съм застанал, се вижда много добре Еред Литуи1, а още по-хубаво е, че се вижда и градината на ресторанта. Влизам в апартамента и на едно бюро виждам голям бинокъл. Идеално. Поглеждам към двора и какво да видя. Спас се справя прекрасно с ролята си, много по-добре, отколкото съм планирал. Седи на централната маса и е обграден от оркестър цигани, а на масата пред него танцува някаква шарено облечена мацка. Какъв класик! Останал изключително доволен от видяното, влизам вътре и отивам да си харесам стая. Изборът е огромен, фактически можем да се съберем вътре цялата бригада с новите попълнения, плюс братчедите на Арнолд. Харесвам си една голяма стая с гледка към Ефел Дуат2. В стаята има огромно легло и едно страхотно масивно дървено бюро. Има и отделна малка баня и тоалетна. Повече не ми трябва, освен това май стаята е по-голяма от цялата ми сегашна квартира. Излизам и докато търся къде са младежите, попадам на Павел и Варела, които играят на тенис на маса в една стая, а в кухнята намирам другите от екипажа, които току-що са пристигнали, да пълнят хладилниците с провизии. Идеално, цялото ядро е при мен, а Спас „Боса“ изпълнява задачата си по перфектен начин долу. Правя си един сандвич, вземам си три кутийки бира и отивам да чета папките, които Драго ми е донесъл преди малко от кантората на Пирдопски.