*
На следващия ден вземам колата и обикалям всички адреси от списъка ми. Повел съм Мишо и Тонката със себе си и сме с най-невзрачната кола от нарастващия автопарк на ДВП, което е търговското име на „Звеното“. Облечени сме с работни гащеризони на една кабелна телевизия и никой не ни обръща внимание какво правим и къде седим, защото изглеждаме много заети. Аз през цялото време говоря на пичовете и те ме слушат свръхвнимателно. Осъзнават, че планът ми е изключително дързък и брутален и само желязното спазване на последователността му и отношението към детайлите може да доведе до успешен завършек. Обикаляме така цял ден и на връщане само минаваме покрай ресторанта. Спас е във вихъра си, защото съм му пратил още десет бона, и ми се струва, че май оркестрите са станали два. Дори през затворените прозорци се чуват мазните маанета, които този селянин слуша. Срещу ресторанта, явно отпуснали се вече, пред голям черен джип две едри момчета пушат цигари и отегчено наблюдават пачангата, която е вдигнал моят „съдружник“. Аз вадя телефона и звънкам на Иво, който днес е отговорник щаб. След две минути от офиса отзад излизат няколко от новите момчета и няколко братовчеда на Арни, които отиват до Спас, нареждат се на опашка и един по един му целуват ръка. Той е толкова пиян, че не се замисля защо се случва това, а го приема като цар и се изпъчва гордо още повече. Аз съм му пратил и две страшно засукани девойки модел „попфолк дива“, на които съм платил това, което вземат за една седмица, и задачата им е да карат Спас да се чувства максимално добре. Виждам как едното от момчетата до джипа говори нещо по телефона си и кима. Добреееее, мога да пристъпя към фаза Б тогава. Звъня пак по телефона, този път на Арнолд, и някъде след около три часа повечето дилъри на Акулата, изключая двойните ми агенти, са пребити зверски и ограбени, ограбени са и депата, където държи стоката си. Само два часа по-късно пред ресторанта спират три джипа от бригадата на Акулата, момчетата му много експедитивно и делово минават между масите, а после правят тялото на нещастния чалгаджия Спас на решето. Докато пияните цигани се усетят да спрат да свирят и зацепят какво е станало, мутрите вече са се качили на колите си и са отпрашили. После музиката спира и започват писъците, които се чуват дори до терасата ни, от която наблюдаваме с бинокли как се случва всичко. С приключването на стрелбата и смъртта на самозабравилия се кръчмар започва фаза В.
Планът ми е елементарен и изключително брутален и дързък. Независимо от малката ми войска, смятам да ударя веднага, и то не само Акулата, а също така Касапина и Ромео. Нямам за цел да влизам във война или в сражения, целта ми е да обезглавя с три удара конкуренцията си и като казвам „обезглавя“, имам предвид обезглавя буквално. Напълно осъзнавам, че не сме убивали досега, но нямам никакви скрупули. Осъзнавам също така, че като сме се хванали на това хоро, от самото начало е било неизбежно да не стигнем до тази критична точка, в която се намирам сега. Има само една малка разлика, аз не съм мъртъв, мъртва е примамката, а главният ми конкурент си мисли, че току-що е ликвидирал лидера на опитващата се да завземе територията му групировка. Точно затова аз ще го ударя веднага, и то с цялата си мощ, насочена в него. Звъня на Драго и той потвърждава, че Акулата си е вкъщи. Обичам домошарите. В този момент Мишо и Тонката приключват разговорите със своите съгледвачи. Поглеждаме се и се усмихваме един на друг. На маса зад нас има налети четири чаши с водка - по една за всеки мускетар.
- Наздраве, момци - вдигам чашата си. - Силата да е с нас, ще се видим или тук след някой и друг час, или от другата страна...
- Стига с това негативно мислене, копеле - прекъсва ме Мишо, - айде наздраве.
Чукваме се и потегляме. Първо всички удряме Акулата, после аз и Мишо - Касапина, а Тонката - Ромео. Иво остава да пази къщата, защото няма опит с „Калашников“, а не е сега моментът да се учи. Аз пак звъня на Драго, няма раздвижване при първата ни цел, което е прекрасно. Качваме се в колите, които Арнолд, братя и братовчеди са откраднали през деня. Тръгваме. Аз вкарвам касетка в касетофона и започва една нова банда, казват се „Сензър“, а песента е „Ейдж ъф паник“. Специално съм записал касетка с агресивна музика, човек не ходи на война все пак всеки ден. Опъвам един мощен ключ амфети и всичко ми се прояснява, чувствам как реакциите ми се ускоряват. Чувам как Мишо перка зад мен също. Тонката не иска. Арнолд кара и не му предлагам. Общо сме шест коли. От убийството на Спас са минали по-малко от двайсет минути. Сега ще приложа старите правила на уличния бой в малко по-голям мащаб. Правило едно - бий се така, че никога повече този, който е посегнал, да не се осмели да те нападне. Правило две - удряй така, че да причиниш максимална щета по максимално ефективен начин. Правило три - удряй главата, тялото само ще падне.