Докато пътуваме към Акулата, който живее в една къща в „Изгрев“, не мога да отрека, че ме тресе яко шубе, но това май е нормално съобразно ситуацията. Все пак смелостта не е отсъствие на страха, смелостта е начинът, по който се справяме със страха. От амфетите и адреналина ушите ми бучат, а пулсът ми сигурно е над 180. Стиснал съм здраво калашника и познатият допир ме успокоява по някакъв странен начин. Мишо и Тонката са с калашници също, обаче Арнолд и компания масово си избират пушките. Явно са от ловджийски край момчетата. Точно малко преди да спрем пред къщата на Акулата, аз звъня на Драго, който трябва да изпълни своята задача. Пред къщата на врага ми има нещо като малка караулка, в която стоят двама пазачи, а до нея има паркиран джип, в който седят още двама охранители. Точно когато завиваме от пресечката по улицата, където е къщата, независимо че съм пуснал вече музиката на зуко, се чуват две експлозии, звукът, от които се слива в едно. Виждам, че караулката гори, а Драго, който е облечен за маскировка като клошар, точно прострелва в главата една маймуна, която се опитва да излезе от димящия джип. Ние не намаляваме, а се забиваме с всичка сила в портата на къщата, която е дървена, и почти без да забавяме скорост, влизаме в двора на Акулата и изскачаме от колите. После настава страшна пукотевица и искам да кажа, че в казармата са си свършили работата добре, когато са ни учили да стреляме, защото за секунди овършаваме сънените охранители. Арнолд разбива с шут вратата на първия етаж и когато влизам вътре, там виждам, облечен в бяла хавлия, Акулата. Прилича си на снимката доста. Пичът държи в ръка чаша, пълна с уискиподобна течност, и ченето му виси от изненада. Бързи сме, нали, педал? Пуска чашата, обръща се и се втурва към голямата библиотека в ъгъла. Аз вдигам калашника и му вкарвам една двойка в гърба, която допълнително му дава скорост, и той, вече мъртъв, се забива в етажерките, като събаря някакви грозни статуетки. Това е. Има бос, няма бос. На всичко може да се отговори с няколко грама олово, както гласеше тъпият лаф в армията. Сега остава да свърша гадната работа, за да довърша плана си. Вадя големият нож „Кабар“, отивам до Акулата и му отрязвам с няколко движения главата. Отнема точно толкова усилия, колкото да заколиш агне. Преди да прережа гръбнака, счупвам врата му с едно рязко движение, докато го държа за косата. Нещо се счупва и вътре в мен, защото осъзнавам, че вместо да съм в шок, защото съм убил човешки същества, изпитвам някакъв непознат досега тип удоволствие. Нямам време за автопсихоанализа обаче и слагам главата в един плик.
- Да тръгваме, юнаци - казвам и юнаците тръгват.
Имаме още работа за вършене. От колата звъня на Спас Каратиста, който е пред къщата на главния капитан на Акулата. И там няма раздвижване. Малко след това, преди да пристигнем, ми звъни пак Спас и казва, че сам е свършил работата, защото пичът излязъл да си разходи пудела и съответно той му бил пуснал един куршум зад ухото, възползвайки се от възможността. Минаваме да го вземем и отиваме към номер две, коготото издухваме за секунди. Същата съдба сполетява номер три и пет, а номер четири е в багажника, защото за него имам планове.
Операция „Акула“ е приключила за по-малко от час и половина. Разделяме се на екип „Касапин“ и екип „Ромео“. Тонката поема с три коли към Люлин, а аз и Михаил с другите три - към Кръстова вада, където се намира „Касапин плаза“. Според информацията, която ми подава Варела, Касапина заедно с няколко свои приятели си прави чалга купонче в двора на къщата си с курви и бело около басейна. Още един класик. Варела добави, че хората се забавляват доста буйно и шумно и едва ли ще чуят, ако се взриви атомна бомба, да не говорим за граната. След десет минути сме пред къщата и наистина музиката е ужасно шумна и ужасно гадна. Аз вземам плика с главата на Акулата, който съм държал досега в скута си, и сменям пълнителя на автомата. Не съм си изстрелял предишния, но искам да имам пълен. Мишо прави същото. Варела ни чака отстрани на къщата и се усмихва гордо. Ръцете му са целите в кръв и държи нож.
- Реших да спестя гранатите и ги разцъках с ножчето бодигардчетата.
Ножчето, само да отбележа, е непалско кукри.
Мдааааа. Пробвам дръжката на вратата и тя се оказва отключена. Прекрасно, а казват, че хората си нямат доверие вече. Басейнът е отзад. Минаваме през къщата, като няколко братовчеда остават да ни пазят гърба. Купонът се е преместил в басейна, което прави задачата ни още по-лесна. Ние сме с маски и ръкавици и напълно се сливаме с тъмната стена на къщата, когато заставаме до басейна, и никой не ни обръща внимание, докато не хвърлям главата на Акулата в кристално синята вода. Една мацка започва да крещи, когато разбира, че това не е топка. Касапина, който си прилича доста на такъв, поглежда към нас с присвити свински очички. Бая дебело и мазно копеле е. Аз се вглеждам в хората в басейна и понеже съм физиономист, не ми се налага да вадя папката със снимките на капитаните му, защото ги разпознавам във водата около него. Колко удобно.