- Ще помоля дамите да се преместят в плитката част на басейна.
Един сладур се опитва да излезе от басейна и Арнолд много делово му отнася тиквата с изстрел от двете цеви на пушката едновременно. Водата в басейна рязко спира да е толкова кристалносиня, но се получава добър контраст, както отбелязва нереализираният художник в мен. Мацките продължават да пищят, но това няма значение, защото гадната музика заглушава всичко.
- Кои сте вие, момчета - започва да се прави на дипломат наркобосът садист и аз, въпреки че съм фен на ефективността, а не на приказките в такива моменти, му отговарям, защото лафът просто е много на място:
- Ние сме от отдела за борба с чалгата - и го прострелвам с един единичен в челото точно когато си отваря устата да каже нещо. - Много поздрави имаш от Ромео, боклук.
Последното ми изречение цели да вкарам интересни сюжети в бъдещите свидетелски показания на мацките, които, естествено, няма да убиваме. После пак с единични изстрели изтрепвам капитанчетата на Касапина, които толкова удобно са се събрали на едно място тази вечер, с което намаляват значително въглеродния отпечатък на бойната ми операция. Мацките не са спрели да пищят и вече не им обръщам внимание. Единственият жив мъж в басейна е капитан номер две. Аз го посочвам и го повиквам с пръст. Той излиза от басейна и застава пред мен треперещ.
- В багажника и в мазето - казвам на Арнолд, който го повежда към колите.
Аз поглеждам към мацките и точно когато тръгвам да се обръщам, виждам едно познато лице. Мацката реве над трупа на една маймуна, който е доплувал до нея, и май, като за курва, сълзите са й истински. Поглеждам внимателно и разпознавам и трупа, странно, на снимките не го бях разпознал въобще. Това е моят приятел мутра, чиито момчета ме поразмазаха, когато бях студент. Плачещата курва пък е колежката ми, която насъска мутрата си по мен. И казват после, че нямало карма.
Пресягам се с кепчето за чистене на листа от басейна и хващам парцала за главата като пеперуда с кепче, дърпам рязко и тя стига на дистанция да мога да я хвана с ръка. Извличам я за косата от басейна и я хвърлям в краката на Слай.
- И тази в багажника и в мазето.
Приключили сме, когато се чува глас от басейна:
- Господине, господине...
Аз спирам и се обръщам, и виждам как една перхидролка се опитва да се усмихне, въпреки че вече буквално плува в кръв.
- Казвай.
- Може ли и аз да дойда с вас?
Аз се обръщам рязко и тръгвам. Мишо се хваща за главата и започва да се смее, аз само поклащам глава. Тази трябва да е царицата на курвите. Ебаси свлачището. Ужас!
Точно излизаме от къщата и тръгваме към входа, когато се чува изстрел. Аз се обръщам и прострелвам в главата един симпатяга, който държи насочен към мен пистолет. Мишо ме поглежда, опипва се и казва:
- Много е хубаво, копеле, си мисля аз, че повечето хора не могат да стрелят или са се учили от филмите.
- Определено си прав, копеле - казвам аз, докато се проверявам на свой ред за дупки от куршум или за кръв.
Звъни ми телефонът. Тонката е. Мисия „Ромео трябва да умре“ е приключила с успех. Имаме двама ранени, защото една граната не се е взривила в началото и е имало лека престрелка. Капитаните са мъртви, само номер едно е в багажника и пътува към мазето. Мордор е мой.
След два часа откраднатите коли са запалени (взел съм си бойната касетка, много ясно), оръжията са на дъното на реката в Квартала, а ние сме се изкъпали с белина и дрехите ни горят в камината. Паля един коз, прегръщам Иво и му казвам: - Копеле, айде едно реваншче на „Теккен“, че нали знаеш, че съм отмъстителен.
Подавам коза на Мишо, който си дръпва мощно и на свой ред го подава на Тонката, който в този момент пуска „Ленд ъф съншайн“ на „Фейт Ноу Мор“. Песента перфектно пасва на ситуацията.