Възникват и няколко други казуса, защото покрай изтрепването на Акулата, Касапина и Ромео очевидно съм наследил и целия пазар на кокаин в града и цялата им дилърска мрежа, която е малко по-специфична и не става да се подмени от моите „златни“ дилъри и дилърки, поне не веднага. Майтапът в случая е, че може и да имам цяла мрежа за „бело“, но нямам грам наличност, което е доста тъпо, защото е добре известно, че пазарът на наркотици, както и природата, не търпят вакуум. Бобката е казал, че може да ми осигури някакво половин кило от полицейския „запас“, но не знам това докога ще ми свърши работа. Трябва пак да си поговоря с капитанчетата от подземието. Забравих да спомена, че за да не скучаят, някъде от десет дни съм им дал избор - или да пакетират амфети и трева и да получат матраци, одеяла и нормална храна, или да участват в експеримент, вдъхновен от творческата дейност на Чистача от „Никита“. И тримата рязко избират първия вариант и по цял ден и нощ, защото нямат никаква представа за времето, пълнят пакетчета и пликове с материал. Кокаиновите дела поверявам на Михаил, като му казвам, че ако не измислим нещо скоро, може пък и да се вдигнем до Колумбия, ей я къде е.
Вторият казус е свързан с мрежата клубове с проститутки, които и трите групировки са контролирали. Както разказват капитанчетата, там функцията на бившите им колеги е била по-скоро контролно-регулативна и парите си идват от занимаващите се с мениджмънт на тази дейност на местно равнище, които са под закрилата на съответната групировка. Капитанчетата ни дават контактите на „мениджърите“ и аз назначавам Иво за отговорник на тази сфера. Той прави по едно посещение на всекиго от „мениджърчетата“, придружен от Арнолд, Долф, Слай и още неколцина братовчеди, и се връща с един чувал пари и каймака на жриците на платената любов в града, които са ни изпратени като „подарък“ и жест на волята на тази индустрия за дългосрочни и мирни отношения. Въпреки собственото си нежелание и ясно изразеното недоволство на момчетата ми аз връщам „подаръка“, защото не искам точно най-вървежните парцали на града да ни знаят кои сме и къде сме. След тази моя постъпка целият екипаж ми се цупи цял ден, но това е, преди да пристигне автобусът, пълен с курви от всякакви националности и цветове, които съм поръчал от Пловдив и съм изпратил Варела специално да избере, все едно е жури на конкурс за „Мис Вселена“. Момчето се е справило изключително добре със задачата си и явно в това тяло на убиец се таи душа на изтънчен естет. Девойките (това е малко нереално да се каже де) са коя от коя по-хубави и диви и партито, което се случва в огромния ни апартамент на последния етаж, остава в аналите (и не само) на световната парти история. Аз си спомням само една гора от цици, една река от уиски и водка и една доста голяма купчина кокаин, чието изконсумиране съвсем предопредели недостига след това и обясни защо в Мордор се шмъркаха амфети цял месец, докато намерим доставка на качествен материал. Беше приказно хубава вечер и разкошно парти.
Третият казус е за разни бизнеси на Акулата. Единият е свързан с производство на фалшив алкохол, който после се бутилира и се продава масово на населението. Другият е, че има не две, а цели шест лаборатории за производство на амфети в околностите на Града. Делегирам тези ресори на Тонката и му нареждам да проучи защо на Акулата са му трябвали толкова много амфетамини и какво ги е правил.
Изникват и още сто други по-дребни неща, но аз имам достатъчно хора, които се справят със ситуацията самостоятелно, и то добре. Продължавам да разширявам личния състав и вече не познавам някои хора по имена. Малко по малко се откъсвам от общуването с по-ниските рангове и оставям това на лейтенантите, които фактически вече са се издигнали до капитани, а тримата ми капитани вече са полковници. Това съответно ме прави генерал и моя работа е да се грижа за общата стратегия на войската си. Най-хубавото на това да съм генерал е, че почти никой не знае този факт и аз спокойно мога да се движа по улиците без охрана и да правя каквото си искам, което и правя със страшна сила.
Много ми харесва да си поркам с някои стари приятели из столичните дупки и всичко да си е както някога. Не е точно както някога де, защото всъщност вече имам пари през цялото време, но това дава само спокойствие и свобода, другото си зависи от това какъв човек си. Удоволствието да се забавляваш е една идея по-приятно и осезаемо, когато не се чудиш дали, ако си изпиеш парите за такси под формата на една последна водка, после няма да припаднеш, докато се прибираш пеша по Иван Асен към Квартала. На приятелите си от улицата разправям, че бачкам като програмист. Всички ми вярват, а това малко ме обижда, защото не смятам, че приличам на програмист дори и бегло, пичка му лелина!