Липсата на противник въобще не означава, че съм свалил гарда. Цялата ми разрастваща се организация е във форма, която става все по-страшна с всяка седмица. Наел съм една голяма зала в махалата и в нея има чували, татами и много железа. Всеки ден се тренира и вече няма „Ама аз съм боксьор, аз съм борец, аз съм каратист“. Тренира се комплексно -от бой в стойка до бой на земя със захвати и ключове. Аз тренирам наравно с момчетата и от време на време изяждам солидно количество бой. Долф нещо ме е нарочил и ми се дръвчи в залата. Един път за малко да ми счупи ръката, добре че съм по-бърз от него и се измъкнах. После с едно мае гери му изкарах въздуха и след това много приятелски го нокаутирах с коляно в дамаджаната както се беше превила горилата ниедна.
Занимавам се и с повишаване на стрелковата култура на момчетата. Боби ме свърза с един негов приятел, с когото са били заедно в Симеоново. Пичът е барета, уви, бивша, защото нещо са го преебали от системата. Това май е масово явление - държавата да се отървава от най-читавите си кадри или да ги смачква толкова, че те сами да се махат. Всяко зло за добро де, защото иначе едва ли щях да имам възможността този човек да обучава армията ми. Армия е малко пресилено казано, защото всъщност имам някъде около шейсет-седемдесет души. Дошли са още петнайсетина братовчеди на братовчедите и още двайсетина мъже от разни школи по бойни спортове, които са близки на наши хора. Вече имам всякакви видове борци и нинджи и всички са от лъв нагоре.
Смесените тренировки ги правят много опасни и ги отърсват от ограниченията на собствените им стилове. А курсовете по стрелба и бойна тактика, които баретата води, изковават от момчетата ми истински войници. Аз се грижа те да имат повече пари, отколкото някога са виждали, осигурявам им комфорт и им давам чувство за принадлежност, а в замяна те ми дават верността и повечето от времето си.
И аз ходя на стрелби с тях и най-накрая се научавам да стрелям с нещо друго освен с калашник. Радо Баретата ме учи и на някакви супергнусни руски гадории, които нарича „Система“, а знае и някакво синтезирано бойно умение, което се ползва от израелските командоси и е създадено от „Мосад“. Казва се крав-мага и е свръхефективно. Карам Радо да го преподава на всички, защото ми изглежда много полезно. Обученията и стрелбите се провеждат в едно действащо военно поделение близо до Мордор. Радо е приятел с полковника, който властва там, и той урежда да ползваме стрелбището и муниции без проблеми, което не ми струва и голяма сума пари.
Много ми е полезно и обучението за бой с нож. Допреди срещата си с Радо аз имах самочувствието, че мога да се справям с ножове, но след една кратка демонстрация разбирам, че нищо не разбирам. Като говорим за ножове, искам да кажа, че Арнолд и компания се влюбват в ножа на Варела, който му е подарък и е истинско непалско кукри - оръжието на гурките. Аз поръчвам от някъкъв оръжеен магазин петдесетина кукрита, за които се твърди, че също са непалски, и това древно оръжие става запазена марка на „Звеното“, особено след като Слай отряза ръката на един оркски барон, който се опита да влезе в пререкание с нас по отношение на антихероиновата ни политика. Онзи тогава посегна към Мишо, крещейки и опитвайки се да го хване, и рязко млъкна, когато ръката му падна на земята, отрязана на нивото на лакътя, и кръвта му започна да пръска със струя като от силен маркуч. Очите му се изцъклиха и след малко припадна. Слай си избърса кукрито в електриковия анцуг „Криейшън“ на умиращия орк и погледна към антуража му, казвайки:
- Некой друг сака ли да пробва Непалецо?
Онези се разбягаха като пилци и повече нито ги видяхме, нито чухме за тях.
Та в общи линии нещата започват да се структурират - ние си тренираме здраво и ставаме все по-силни и все повече. Обхванали сме почти целия град и Мишо, Иво и Тонката държат всичко в желязна хватка. Наел съм отново Николай Агента и той слухти за надигане на нов враг или за активност около нас. На този етап в докладите му пише, че на мордорския фронт няма нищо ново, което на мен ми изнася идеално. Останките от бандите на конкуренцията са се разбягали, а тези, които са останали в Града, или са се скатали, или вече са се свързали с мои хора и са се подчинили на „Звеното“, което е признак на здрав разум и добър инстинкт за самосъхранение от тяхна страна. Аз прилагам един принцип на един мой любимец на име Ричард Марчинко - „Колкото повече пот в тренировките, толкова по-малко кръв в боя“, и армията ми не скучае и е във форма.