Някъде на втория месец, след като се поструктурират нещата, оборотите на „Звеното“ се увеличават значително и филмът става суперсериозен. Паричните потоци са толкова засилени, че Балабанов създава още някъде над десет фирми. Появяват се „ЛСН“ (Люк Скайуокър Нетуъркс), „ХСС“ (Хан Соло Солюшънс), „МФЛ“ (Милениън Фолкън Лоджистикс). Оборотите ни месечно минават вече пет милиона и аз съответно увеличавам процента на Иво, Мишо и Тони и ги правя фактически съдружници в „Звеното“, увеличавам и в пъти заплатите на шестимата нови капитани и на „Арни и братя ънлимитид“. Давам процент от печалбите и на „златните“ дилъри, за да имат повече пари, с което печеля вечната им вярност. На Минчо Химика подарявам къща в Драгалевци и той се разплаква от благодарност. Праща там да живее майка си, на него къща не му трябва, защото и без това прекарва повечето си време в подземието. А след малко имам среща с Балабанов, защото той има някаква идея, която иска да дискутира с мен.
Виждаме се с Балабанов в „Клуба на архитектите“ на улица „Кракра“. Мястото е много приятно, просторно и спокойно. Идеално за делови разговори. Сядаме в двора, защото още е топло, и аз си поръчвам бяло вино със сода, лед и лимони. Балабанов си поръчва ментов чай - адвокатска му работа. Паля цигара, дръпвам си и издухвам пушека право нагоре. От някаква близка кооперация кряска папагал. Не е вълнист, а е от тия, по-скъпите - едни сиви и дебели, дето са много говорящи, ама този само кряска.
- Казвай какво ти е хрумнало, велики адвокате?
- Петре - Балабанов изглежда леко загрижен, но се усмихва, - не знам как го направи този номер, но за суперкратко време ти успя да натрупаш значително количество пари.
- Този факт не ми е убягнал, приятелю. - Отпивам мощна глътка от чашата си и доливам още сода, за да стане баш в пропорцията, която харесвам.
- Имам предвид, че аз хубаво „осветявам“ парите от дейностите ти, но после ти ги слагаш в банка и те там си седят само и нищо не правят.
- Давай по същество, приятелю.
През последните месеци наистина сме се сближили, той си седи настрани от „нещата“, но иначе се виждаме поне два пъти седмично, и то не само по бизнес.
- Еми, Пешо, идеята ми е, че вече си на нивото да минеш на фаза две. Това е фазата, при която не ти работиш за парите си, а те вече започват да работят за теб.
- Мите, мислил съм по въпроса. Имам някакви идеи.
- Еми това е чудесно, Пешо. Аз затова исках да разговаряме. Моята идея е да влезем в строителния бизнес...
- Това съм го мислил и решил вече. - И това наистина е факт, защото някъде от месец-два се наблюдавам как все повече и повече се навивам за този бизнес, а и колко съм бачкал само по строежи като малък, имам идея кое какво е. - Ще строим, някакви други идеи?
- Еми викам да купиш един завод, който да преработва зеленчуци нещо, плодове. Имам едни приятели руснаци и те казват, че много им липсват българските консерви със зеленчуци.
- Колко пари е този завод, мислил ли си?
Балабанов ме поглежда угрижено.
- Еми мислил съм, Пешо. Честно казано, само за това мисля. Това адвокатстването и счетоводителстването са забавни, но ми се правят по-интересни неща. - Пали си една цигара, при положение че не пуши, и започва да кашля. - Абе чудех се дали би ме взел да движа нещата при теб и да започнем лека-полека да действаме със строителството и производство...
- Г отово - казвам аз и Балабанов зяпва.
- Какво готово?
- Готово като „вземам те“. Аз те чаках да се наканиш и да направиш избора си сам, не исках да те натискам. Харесва ми как бачкаш и как мислиш, харесва ми и че си точен.
- Еее, идеално тогава. Аз ще продължа с адвокатстването, просто ще се занимавам само с твоите неща и ще разширяваме.
- Моите неща ги наричай „Звеното“, а разширяването е нещо, което съм планирал. -Виното е много добро и си поръчвам още една кана. - А да ти призная честно, и аз нямах представа, че парите ще потекат толкова бързо.
Балабанов започва да се смее, решава да остави чая и се включва в пиенето на вино. Имаме да поливаме раждането на поне две нови начинания все пак.
- Утре може да започваш. Наеми голям офис в центъра и наеми колкото хора ти трябват -секретарка, помощници, счетоводители, каквото ти трябва. Ти ще управляваш новите фирми и ще имаш дял, за да си мотивиран. Не ми се сърди, че споменавам, но при мен издънки и предателства не трябва да има, не е хубаво - поглеждам Балабанов в очите.
- Не, не, дори не си мисли за предателства. Ти ми протягаш ръка сега и вярваш в мен, няма да тръгна да правя глупости - започва Митко, - а и трябва да съм луд да застана срещу теб...