- Няма да се обидя, Никита - не се ръкувам с него и започвам да се ядосвам. - Аре сега ми кажи кой си и откъде ми знаеш името.
- Ах, този младежки гняв как ми липсва понякога да знаеш - прибира ръката си Никита. -Не се ядосвай, Петър. Време е да влезеш в голямата игра. Сам си заслужи мястото в редиците на топиграчите, дори не те усетихме, преди да не направиш твоя брилянтен, леко кървав ход. Дори и след това не знаехме, че си ти, и чак миналата седмица, след дълго наблюдение и анализи, успяхме да засечем, че си начело на тази ваша подмолна нова организация... Как се бяхте нарекли?... - Колебае се малко. - Ааааа, дааа, „Звеното“.
- Пич, що не вземеш да ми кажеш кои сте вие по-напред, за да тръгне приказката. -Въпреки че пичът вече е ударил по слабото ми място, което се явява любопитството. Кой, по дяволите, е този човек?
Никита се усмихва и потупва кучето си успокоително по главата.
- Искаш ли да се разходим до езерото с лилиите, Петре? По това време гледката е много хубава, а и няма много хора.
Тръгваме по алеята покрай басейна „Мария-Луиза“ и известно време мълчим. Имам смътни подозрения кой е този пич, чувал съм слухове и ако се окажа прав, то положението ми грам не е розово. Никита се навежда и взема една пръчка, после я хвърля силно и кучето се стрелва след нея като куршум. Аз паля цигара и се насилвам да не започна да бълвам въпроси, защото в тези игри който проговори пръв, понякога гори.
- Може ли да изпуша една цигара от твоите? - пак казва с усмивка и идеална дикция новият ми спътник. - Докторът ми ги забрани тотално преди петнайсетина години, но от време на време си позволявам да запаля.
Подавам му кутията и после му паля цигарата. По някакъв начин този човек ми е вече антипатичен, не мога да си обясня защо. Той вдишва и издишва дима с удоволствие.
- Ти си умен младеж и се досещаш кой съм аз...
- Сигурно си от кукловодите - поглеждам го аз и той се усмихва.
- Да, и така може да се каже. „Кукловоди“, „пъдари“, „регулатори“. Наричат ни по всякакъв начин. Ние сме останки от едно друго време, когато имаше други стимули и заплахи. Само че после се случи така, че редът започна да се разпада и ние решихме да построим наш си ред, който да сложим като арматура на строящия се нов ред, за да запазим истински важните ценности за нашия изстрадал народ.
Иде ми да му гръмна една тупаница, когато вкарва патриотизма в разговора, но не се знае дали няма да ме свитне някой снайперист докато посягам. Вместо това се усмихвам и кимам. Той продължава: - Виждаш последните години какъв хаос настъпи. Не можахме да се справим всичко да мине по мед и масло, защото навлязоха чужди влияния с огромни ресурси и отровиха главите на хората с тази демокрация - произнася думата „демокрация“ с явно отвращение. - Не разбират, че демокрацията е процес, че е начин на мислене, който трябва да бъде достигнат постепенно, а не - дай да режем всички връзки с миналото, да рушим и после да градим всичко наново.
Определено Никита си вярва на приказките или е страшен актьор. Всъщност предполагам, че е и двете. Иначе прилича на английски лорд малко - висок и слаб е, има воднисти сини очи и стои с напълно прав гръбнак въпреки възрастта си, която според мен е над седемдесет и пет. Посочва ми една пейка и сядаме. Мордор се е открил пред нас като на длан.
- Няма да ти обяснявам с моите хора какво сме правили, един ден историята ще покаже дали сме се справили добре. - Аз още сега мога да ти кажа какво сте направили, шибани копеленца, ебали сте мамата на цялата държава с вашите задкулисни играчки и сте изяли не само моето бъдеще, но и това на неродените ми деца, но пак просто се усмихвам. - Та, Петре, много интересно се получи, когато през една нощ, в рамките само на няколко часа, една наша креатура, в която бяхме вложили доста ресурс и усилия, и още двама босове бяха ликвидирани и вакуумът, който остана след тях, беше мистериозно запълнен от една безлика и на пръв поглед хаотична структура, която въобще не бяхме засекли. Това привлече и моя интерес и затова сега седим на тази пейка и така хубаво си говорим.
Ти говориш, шибано ченге такова, си мисля аз наум, аз само слушам. Напълно осъзнавам обаче, че ако сега се направя на отворко, дните ми буквално са преброени, и си затрайвам.
Както казват „Загуби битката, но спечели войната“. За момент ми минава мисълта да го очистя, както си седим, но това няма да оправи положението.
- Та, Петре, Акулата беше наш кадър, който създадохме, за да поддържа напрежението в Града и да оказва влияние, а когато се налага, и натиск. Също така ни отчисляваше нелоши пари, но се занимаваше и с неща, за които ти не може да знаеш. - Поглежда ме в очите и погледът му е студен като лед. - Първоначално се ядосахме и за малко с теб да се случи някое нещастие, но аз се замислих и осъзнах, че за да сглобиш такава структура по такъв начин като твоя и за толкова кратко време, е необходим талант, който не трябва да се унищожава, а да се използва.