За няколко седмици сме наредили тетриса и системата започва да работи по-плавно. Продължава да прилича на стратегическа игра, но вече картата е много голяма, иначе принципът си остава същият. Оставям Мишо и Тонката да контролират процесите, а аз, Балабанов и инженер Ивайло отиваме да купуваме първия ми завод.
Заводът се намира в Централна България и си личи, че е минал не без проблеми през годините на прехода. Изглежда занемарен, а тук-там се виждат счупени прозорци. Един чичко със захабен костюм излиза да ни посрещне и видимо се притеснява.
- Здравейте, здравейте - ръкува се с потната си длан, а на дрипавата му вратовръзка има леке от нещо мазно. Сладур.
- Здравейте - казвам аз и поглеждам Балабанов, който поема щафетата.
- Г-н Кузманов, разговаряхме надълго с вас по телефона - започва стегнато и делово той. - Удоволствие е за мен да се срещнем най-накрая и на живо. Ще ви помоля да
повторите пред господин Иванов и неговия колега какво се е случило със завода и защо сте пред фалит и искате да продавате, за да придобие представа не от моя преразказ, а от вашите думи...
Кузманов бърка в джоба си и вади кърпа, с която попива потта по челото си. Посочва към близкото поле и казва:
- Искате ли да се разходим из стопанството и там да ви разкажа.
Това ми звучи като хитра идея и се натоварваме в колата. След около пет минути каране се намираме до едно поле, засято с люти чушки. В далечината се виждат няколко души, които се суетят около един камион.
- Ето тук развъждаме един специфичен подвид пипер, който има голям успех и на местния пазар, и в Русия.
Отивам до един близък храст и си откъсвам една чушка. Помирисвам я и отхапвам внимателно. Приятно люта е, а аз обожавам лютото. Страхотно! После се качваме в колата и продължаваме до едно огромно поле с домати. Доматите са зрели и приятно се червенеят. Поглеждам към Кузманов и правя въпросителен жест. Той въздиша тежко.
- Еми точно в това е проблемът, г-н Иванов. Ей така ще си отиде реколтата зян. Не ми плащат едни закупчици от една верига и нямам за заплатите на работниците. Започнаха да се разбягват, а изпуснем ли реколтата, изпускаме и възможността да изпълним поръчката за Русия по-късно и всичко си ебава пичката матерна, да ме извините за приказката, ама баш така ще си стане.
Мдддааааа, ясно. Класическата приказка на прехода. Понеже съдебна система фактически нямаме и човекът дори да има договори, на никого не му дреме от тях, защото едно дело ще се влачи сто години, сега бизнесът му заминава геройски, не му плащат и той няма какво да направи. В този момент обаче се появявам аз.
- Кузманов, кажи ми, ако всички ти плащаха навреме и точно, как ще ти се развива бизнесът?
- Еми, г-н Иванов, то никога не съм виждал да няма проблеми, аз само производството си го знам, ама малко голям залък хапнах, като го купих този завод с братчеда. Мислех си, че ако човек е точен, може нещо и да направи в тази страна, ама се оказа, че не е така. -Задавя се и се изхрачва на земята. - Извинете ме, ама се вълнувам. Иначе, ако всички си плащаха като хората и не се бавеха, можех да обработвам с мощността, която сега имам, още пет пъти по толкова продукция, да взема още машини, още хора, да обработваме още земя. Поръчки има много. Ама не става и не става. Ето с братчеда сме скарани, а банката напъва да ми взема къщата.
Поглеждам Балабанов и му намигам.
- Мите, уреди с Пирдопски договора за купуване на завода. Оставете десет-петнайсет процента участие на Кузманов и нека той се занимава само с производство и разширение на асортимента. С бизнеса ще се занимаваме ние двамата с теб. - Поглеждам към Иво, който щастливо ръфа един домат. - Иваки, вземи от Кузманов имената и координатите на симпатягите, които му дължат пари, и им изпрати Арнолд и компания. Освен парата да им се сложи глоба от петдесет процента и да подпишат нови договори за изкупуване на продукция от завода.
Кузманов е зяпнал и не може да повярва какво се случва. Аз го потупвам по рамото и му се усмихвам широко.
- Кузманов, не се тревожи за нищо, вече всичко ще е наред. Искам от теб само да се съсредоточиш върху това, което можеш да правиш добре и си правил добре, а другото го остави на нас. Вярно, че вече няма да си пълен собственик, но пък се отърваваш от ядове и пак оставаш в играта.
Кузманов не може да се освести очевидно, но това си е негова работа. Аз вече съм взел решение, че заводът е мой, и това не подлежи на обсъждане. Поглеждам Балабанов.
- Мите, искам да се разровиш за други такива случаи. Ето къде можем да сложим част от парите ми. Търси същия механизъм - проблемно предприятие със задължения, но с потенциал, което може лесно да лапнем. Не се замисляй дали е много законно, или не -ти и Пирдопски ако не се оправите някъде по нормалния начин, сигнализирай и Арнолд ще осигури повече съдействие и ще улеснява комуникацията. На нас никой няма да ни се опъва и да ни бави плащания. Каквото не става по нормалния начин, ще си го правим по нашия и не виждам как нещо може да ни спре.