И аз си късам един домат от полето, което след някой и друг ден ще стане мое, отхапвам и червеният му сок се стича по брадата ми. Навеждам се да не се изцапам и се усмихвам, като се сещам от колко време не ми се е случвало да ям нещо, което сам съм откъснал. Когато изяждам целия домат, се качваме обратно в колата и отивам в завода, където Кузманов ни развежда и ни показва коя машина какво прави. На тръгване аз се разбирам с него да наеме веднага хора, давам му кеш пара и му казвам да се хване на работа бързо. Пичът не ни чака дори да излезем, а захапва мощно телефона, което много ми харесва.
След няколко дни деветдесет процента от завода официално са мои, а реколтата е благополучно обрана и по поръчката за Русия вече се работи. Арнолд е посетил лошите платци и те са си платили като попове. Също така са се подписали на всеки договор, който Арни им е дал да подпишат, което означава, че не им е счупил всички пръсти.
Впоследствие, аналогично на тази схема, ставам собственик на още няколко завода, а също така и на няколкостотин хиляди декара обработваеми площи. България някога е била земеделска страна и наистина мисля, че в тези ми начинания има голямо бъдеще. Покрай контакта ми с Никита успявам да купя няколко предприятия на безценица покрай приватизацията и с малко тунинг ги правя доста добре работещи. Забавното в моя случай е, че мен наистина никой не може да ме ебава, защото едно е да си говориш с някой адвокат и да не ти пука дали плащаш, или не, като знаеш, че ако си цакаш където трябва, никой не може да те пипне, и дори да те съдят, може да влачиш делото с години, ама друго е да си говориш със Силвестър и Долф, които много делово и експедитивно ти чупят костите една по една, докато не клекнеш. Както се казва, прилагам добра бизес практика и използвам успешен бизнес модел, съобразен с условията на икономическата конюнктура в страната ни.
Покрай Никита влизам и в една много хубава схема с кредити и повечето ми заводски начинания излизат почти без пари, защото са финансирани от, както каза Никита, „наши банки“. Тези „техни“ банки ми отпускат кредит с обезпечение обекта на кредитиране, имат безумно дълги гратисни периоди, а лихвите са смешни на фона на тези на други банки, които се отпускат на нормалните хорица. Никита казва, че това отношение на техните банки било в резултат на моята коректност и вярна служба. Не ми харесва, че някой си мисли, че му служа, но толкова ми харесва тази кредитна политика, че си замълчавам. Колкото повече ми стават ясни нещата за нашата мила родина, толкова повече ми се повръща.
Иначе продължавам да съм невидим и почти никой не знае с какво се занимавам всъщност. Трещя си по клубчетата насам-натам и ми е перфектно. Грам не е зле да си милионер пънкар в Мордор. Не съм обременен от парвенюшките нужди на повечето хора, които рязко забогатяват, и не влизам в някакъв порочен консуматорски цикъл. Не ми пука за скъпи коли, къщи и парцалки, да не говорим за разни ланци и лиготии, които са типични за някои колеги от бранша. Живеем си „на покрива“ с Иво, Мишката и Тонката. Не сме самотни, напротив, защото партито е винаги при нас и поне пет-шест девойки са винаги на разположение. И тримата ми другари не са паднали жертва на избиването на някакви комплексчета и в общи линии не сме се променили много отпреди, освен че не сме вече изперкали от немотия и битовизми. Както се казва в дебелите книги „Битието определя съзнанието“, но да не забравяме и отговора на тънките книги, в които се твърди, че всъщност не битието, а питието определяло съзнанието. През цялото време контролираме и знаем какво се случва с все по-нарастващата ни мрежа, но фактическото управление вече сме делегирали по-надолу по веригата и имаме възможност да виждаме цялата картина и да вземаме най-добрите решения. Аз винаги имам последната дума, но сериозни решения не се налага да се вземат вече толкова често и машината се движи почти сама. Решил съм поне на този етап да не се разширявам извън Мордор. Преценил съм, че тук е най-голямата концентрация на пари и пороци в цяла България и разширяване в посока морето и няколкото по-големи града е леко безсмислено и би отнело огромен човешки ресурс, какъвто нямам. Друг е моментът, че една такава експанзия несъмнено би завършила с доста дълга война, която да водя на чужда територия, а засега не ми се занимава с още конфликти. В сметките ми всеки месец влизат огромни суми пари, Балабанов и Игнатов си правят магиите и нещо, което наричат „диверсификация на портфейла“, играят с някакви акции, облигации, фючърси и ми докарват доста солидни печалби. Бая големи суми имам и инвестирани в злато и сребро. Искам да кажа, че не съм сигурен дали си струва да се налазва прованса въобще. Това не значи, че не знам кои са основните играчи. Николай Агента ми пише доклади и съм много в час кой кой е. Той регулярно проверява по своя си начин за някаква нетипична активност около мен и когато някоя групировка от прованса се опита да нагази в моя територия, аз доста бързо научавам. После има много кръв, брутални сцени, разходки до Камбаните и като цяло откъси от „Петък 13“, „Хелрейзър“ и „Добри момчета“. Клише, ама работи.