Като превантивна мярка съм изтикал под прожекторите Арни и братя. Купил съм им най-нови модели коли, живеят в суперлуксозна къща в Бояна и ги карам да се появяват в най-гъзарските заведения. Аз, нека отбележа, дори и да исках, нямаше да мога да се появявам в тези заведения, защото музиката, която слуша нашето „висше“ общество, повече става да се увеличава половата мощ на кочовете или млеконадоя в някое стопанство, отколкото да се слуша в столично заведение. Пълна трагедия. Събират си се на групички и си се харесват един друг. Г ероите са им някакви смотани футболистчета и някакви перхидролени кифли свиркаджийки, нямат нищо общо с действителността и са под всякаква критика. Виж, Арнолд и братя, направо си плуват в свои води там и се чувстват прекрасно. Аз дори плащам на някакви псевдожурналя от прохождащата жълта преса да им градят образ на лоши момчета бизнесмени и скоро моите креатури се превръщат в легендарни образи в очите на по-глупавите представители на обществото ни, които като брой, уви, са някъде над деветдесет процента от общата маса.
Чест прави на Арнолд, че не се самозабравя и много добре помни откъде е тръгнал и слуша и изпълнява всяка моя дума безпрекословно. Иначе наистина прилича на мафиотски бос от евтин холивудски екшън от средата на осемдесетте - изсечена челюст, тяло на бизон, поглед на психопат. Засега има само два атентата срещу него, но там Агента се е погрижил да ме информира доста по-рано и убийците биват убити, преди да се задействат. Арнолд много добре знае защо съм го сложил на преден план, но е приел нещата, защото ми е верен до смърт. Това не значи, че не се опитва да ме утрепе всеки път, когато се засечем в залата за спаринг, но няколко пиниза, които Радо ми е показал за жизнените точки и как да се поразяват, ме измъкват засега.
С две думи, много добре си живеем, изключая факта, че сме си яко престъпници. Аз и приятелите можем да си ходим навсякъде без охрана и без някой да ни се спича, което е божествено, и се надявам това положение да се задържи. Никита казва, че този модел, който аз съм въвел самосиндикално, се използва в още няколко държави, но там ставало дума за програмирана схема, която е спусната отгоре. Казва, че аз съм бил „самороден талант“. Със старият апаратчик често се разхождаме и той ми разказва разни забавни случки от Студената война в стил „Как шибахме Джеймс Бонд чисто гол с бутилка „Академик Неделчев“ в гъзягата“. Колкото и да не харесвам факта, че типажи като него не са умрели с края на епохата си, тези истории наистина ме кефят, защото са като прозорци към едно откачено време, заради което светът ни е на този хал.
*
Няколко месеца след покупката на първия ни завод започва и строежът на първата ми жилищна сграда. Елементарно е да си строител. Трябват ти архитект, проектант, добър технически, печени майстори и работници. Зорът е в разрешителните и парцелите. Нали знаете първото и най-важно правило за имотите: „Местоположение, местоположение и пак местоположение“. С помощта на Пирдопски и сие с документи и разрешителни нямам никакви проблеми, защото този изрод познава хора наистина навсякъде и човек, ако има достатъчно пари, може да му уреди да си построи и мезонет отгоре на НДК-то на културата. С намирането на парцелите невинаги се оправям по нормалния начин обаче, защото ми изглежда много времеемко.
Харесвам си едно място в Центъра. Мястото е градинка, а в единия й край има голяма къща с двор. Ако се съчетаят градинката и дворът на къщата, ще се получи парцел слънце и хората ще се избият да купуват апартаменти там. Изпращам Балабанов да преговаря и той удря греда. Казва, че една бабичка реститутка със синя коса се държала с него като с мръсно котенце и го изхвърлила. Паля си един коз и се замислям как се процедира в такава ситуация. Май системата „Джо Пеши“ ще върже най-ефективно.