И ако болката съпътства твоите усилия и страдаш силно, то, значи, правиш всичко както трябва.
Не трябва да ти харесва - трябва просто да го направиш.
Прави нещата просто, глупако.
Никога не си въобразявай.
И наистина, не ти се плаща за твоите методи, а за резултатите, което значи да убиеш врага си с всички възможни средства, преди той да те убие.
Винаги носи във воинската си мисъл и душа последната ми и основна заповед: Няма правила - побеждавай на всяка цена.
„ Червената клетка “, Ричард Марчинко
Катунът ни на „Градина“ е наистина великолепен. Имаме общо осем каравани на шест отделни парцела. Пет са за персонала, чавета, охрани и разни такива. Те са на втора линия, а трите за нас са на първа. Нашите каравани са три, а не четири, защото Тонката замина за Тайланд някъде преди две години и вече живее там. Винаги съм твърдял, че е азиатец по душа. Сега живее в едно имение в южната част на страната и когато последно му бях на гости, установих, че ако хване Тонг По някъде, ще може спокойно да го разфасова за секунди. Наел си е един жилав местен учител по муай тай и двамата по цял ден тренират в личната му зала. По Тонката няма останал грам мазнина и целият се е татуирал с някакви тайландски символи. Не го питах какво означават. С него в имението живеят и две девойки, които са просто божествени. За две години са му родили две деца и малките плодове на българо-тайландската дружба изглеждат страшни изродчета. С две думи, Тонката си живее живота царски и там, където пребивава, наистина е като в рая. Няма много туристи, а гледката към морето може буквално да те разплаче. Близо до имението има голям будистки манастир и Тонката каза, че понякога седи в неговия храм и медитира дълги часове, съзерцавайки златните статуи.
Ходим му често на гости и сме единодушни, че е постигнал пълното щастие. Пък и ни е много добре, а дори и полезно, да си имаме агент там, един вид филиал на „Звеното“ в Южна Азия. А мадамите там са толкова яки, че в момента едната каравана е заета от три убийствени тайландски бамбини, които Тонката ни изпрати, и както той каза, са „за да ни е по-сладка“ лятната почивка. Тези девойки предизвикват нечовешки фурор, където и да се покажат, а ние с удоволствие „консумираме“ подаръка от оттеглилия ни се съдружник. В караваните до тях спят децата и Снежка, която се грижи за тях, освен че вече от години е и горда, и несменяема носителка на титлата „Мис Стокхолмски синдром“. Едно дете е мое, а две са на Иво. Мишо каза, че още не бърза да се размножава, защото на планетата един като него бил достатъчен на този етап. В другите каравани са настанени наши войници, които изпълняват доста разнообразни функции, като охрана, шофьор, оператор на скара и много други.
Нашият край на лагера, който е леко поотделен от сервизната част, силно се доближава до представата за къмпинг рай. Пред средната каравана е скован един огромен навес, под който се намира голяма дървена маса, на която ядем и пием, а навсякъде има меки мебели и хамаци за размазване. В момента трите тайландки се излежават на един голям бял матрак до масата, смеят се нещо и си говорят на техния мяукащ език. Мишо е седнал на един стол, пуши огромен джойнт и е вперил в мацките жаден поглед. Явно им крои нещо в стил пернишка кама сутра. До него на масата има запотена кана с мохито, която той тъкмо е успял да преполови. Иво е заспал на един хамак, защото преди малко сгънахме едно огромно блюдо морски дарове, а той май малко си надцени възможностите и последните няколко скаридки и бейби октоподчета го гътнаха. Аз покрай морските неща съм се подкарал на узо и продължавам в този стил. Не съм преял и само чакам вятърът да се усили с още една идея и скачам на сърфа. Докато чакам това да се случи, съм си свил едно слимче и тъкмо го паля. От колоните, които са монтирани на подпорните стълбове на сламения навес, звучи компилация плажна музика, която аз съм сглобил, и точно започва една песен на прекрасната родна банда „Фючър шок“, която така готино си пасва с току-що свършилата песен на „Тийвъри корпорейшън“, че от кеф си дръпвам пак от козчето. La vita е bella. Не се и замислям да се включа в плановете на Мишо, защото някъде преди час тайландките ми пийнаха соса. Буквално. И трите.
„Градина“ е вълшебно и неповторимо място. Единственият му проблем преди беше, че го държеше някакъв тъпак от клуба „Разрушители на съвременна България“, който не си мръдваше пръста да направи ремонти и само цицаше къмпингарите. Както споменах, преди тоалетните бяха по-драматични от тези в армията. Не разбрах какви му бяха целите на този сладур, но хора, които са ходили на „Градина“ повече от двайсет години, започнаха да бягат и само най-заклетите познавачи на термина „деградиниране“3 останаха.