Г-жа Хатауей беше мадама тип късен Мери Попинс. В България си нямаме толкова грозни хора, защото едно е да си на остров и да се чукаш само с братовчедите си, друго е да си на кръстопътя на Европа и да имаш разнообразни гени. Г-жа Хатауей ме изгледа по типично
английски начин и бавно каза:
- Г-н Иваноуф, аз не разбрах напълно причината за нашата среща, но ви приех, защото едни ваши руски приятели много силно ви препоръчаха.
Когато се настаних в „Савой“, се обадих на Никита и му поисках да ме свърже с някой добър в тази област в Лондон. След няколко часа той ми върна обаждането и ми каза да се обадя на тази агенция и че ме очаквали вече. Не може да се отрече, че старото ченге има жестока мрежа контакти. Решавам, че не ми се говори дълго с надутата кранта, и пускам кратката версия.
- Мадам, аз съм доста силен бизнесмен в моята държава. Казусът е следният - искам да предизвикам сред вашите сънародници интерес към закупуването на недвижима собственост, аналогичен на интереса им към испанската такава...
Крантата ме поглежда със странен поглед и отпива от чая си. Мълчи някъде около цяла минута и направо мога да видя какво си мисли.
- Г-н Иваноуф, вие имате предвид да бъде манипулирано общественото мнение до такава степен, че да бъде насочен инвеститорският интерес към вашата страна
- Точно това имам предвид, госпожо. - Но си мисля „кранто“ наум. - Целта ми е да съсредоточа фокуса на инвестиционите намерения и съответно капитали към моята родина.
- Г осподине, става дума за огромен по мащаб проект, който ще изисква солидни средства.
- Колко? - прекъсвам я аз.
Тя леко почервенява, преглъща и мога да видя как сметалото в главата й бясно трака. Изчислява така някъде около минута и накрая изплюва отговора:
- Три милиона паунда.
Опитва се да каже още нещо, но аз пак я прекъсвам:
- Готово.
Патката няма как да знае, че изкарах цяла нощ на плажа на Панчо в Испания и през цялата нощ мислих, докато ми хрумне този вариант. Няма откъде да знае, че в момента съм готов да дам и десет милиона паунда за тази PR заигравка и че съм сигурен, че инвестицията ще си струва. Ставам, ръкувам се с Мери Попинс и й казвам:
- Ще ви преведа един милион веднага след като подпишем договор, който, както се досещате, ще трябва да е изключително конфиденциален, за да стартирате максимално бързо проекта.
Крантата се изправя, разлива си чая и започва да заеква нещо. Не я изчаквам, а излизам. Казвам на Балабанов в асансьора:
- Какво мислиш, Мите?
Митето изглежда леко зашеметен.
- Ще кажа, Пешо, че ако тази ти система върже, те обявявам за абсолютен гений.
Аз се усмихвам и го тупвам леко по рамото. Излизаме от хубавата стара сграда. Лондон е хубав град, а до хотела пеша е точно един коз разстояние и съответно го паля.
След два месеца вече имаме пет офиса на английска територия, суперскъп и модерен уебсайт и операция „Вашите пари са и наши пари“ започва със страшна сила. В първата й фаза се занимавам главно с две направления. Едното е да се подберат най-хубавите места и да се проектират огромни комплекси. Изкарвам няколко денонощия плътно с проектанти и архитекти и мога с ръка на сърцето да заявя, че това са странни, но много готини типчета. За няколко дни се раждат проекти с гръмки заглавия на английски, които сега всички сте чували. После има работа за екипа, който се занимава със сайта - събирам наедно програмистите, аниматорите и архитектите и им давам задача да направят най-хубавата визуализация на бъдещите ми проекти. Искам, когато някой влезе в сайта, да поиска веднага да си купи поне по един апартамент в „Блак Си Импириъл Ройъл Принсес Трейшън Рок Бийч“ или „Пирин Банско Кърлинг Голф Спа Джакузи Ски Маунтин Вю Резидънс Вилидж“. Филмчетата стават за чудо и приказ. Другото направление го поема Михаил, който се заема с нелеката, но много забавна задача да обгрижи глутницата от двайсет британски журналисти, които ни е изпратила Мери „PR“ Попинс с указания да ги накараме да заобичат България. Това не е толкова сложно и за около пет дни Михаил е превърнал шайката отрепки в заклети българолюбци. За целта са насочени съвестните усилия на трийсет и седем циганки-кючекини-свиркаджийки-масажистки-гейши, които имат задачата да забавляват цвета на британската журналистика, и мога да кажа, че са изпълнили задачата си изключително добре. Това разбирам от доста професионалните филми, които екипи на Кольо Агента заснемат, докато гостите ми се забавляват с мургавите жрици на любовта в един мой хотел в Банско. Тези филми съответно позволяват на родния пазар на недвижими имоти да се радва през следващите години на едно доста положително отношение от страна на британските медии и мога да кажа, че тези тайни филмови шедьоври в крайна сметка станаха причина за привличането на няколко милиарда паунда чуждестранни инвестиции в България, което беше и целта ми, и мога да се похваля, че не малка част от тях влязоха в моя джоб. Все пак аз измислих играта. Само за ваша лична информация ще добавя, че за тези пет дни бяха изядени трийсет прасенца сукалчета, двайсет и шест агънца на чеверме, петдесет пилета, към хиляда кюфтета и кебапчета. Бяха изпити хиляда двеста деветдесет и осем бири, седемдесет и девет бутилки ракия, сто и двайсет бутилки уиски, тринайсет бутилки мастика и трийсет и шест бутилки мента. Виното не сме го смятали, а амфетамините и тревата бяха безотчетни. Мишо каза, че момчетата са се справили достойно със задачата и като цяло е нямало изцепки. Любопитно е, че за цялото време само един журналист е проявил желание да посети български музей, но бързо е бил разубеден от колегите си. Паралелно с гордостта, която изпитвам, че с тази си ловка маневра докарах в родината голямо количество жива пара, изпитвам и известен срам, защото покрай тези свръхположителни „статии“ страната ни стана люлка на алкохолния туризъм и е малко гнусна гледката на разглезените тийнейджъри на Западна Европа, които се въргалят в собствената си драйфня след консумация на „Цар Киро спешъл турист селекшън“ и правят части от курортите ни леко необитаеми и изключително неприятни.