Като пристигам под навеса, заварвам леко разместване в картинката. Иво се е събудил и седи на бара, а Мишката е заспал на големия матрак. В сладките му сънища компания му правят и трите тайландски девойки. Явно са се поуморили нещо. Прибирам сърфа в едно малко тръстиково навесче до караваната ми и отивам при Ивака. Той е пиян като прасе, осъзнавам аз, сядайки до него. Гледа с разкривен поглед и широка усмивка морето. Какъв симпатяга само.
- Как си, Иваки? Добре ли ти е?
Той ме поглежда и се усмихва още по-широко, колкото и това да ми се струва невъзможно малко преди това. Опитва се да ме фокусира и почти успява, защото е стабиляга.
Прегръща ме през рамото и ми извиква в ухото:
- Кеф, кеф, кеф, кеф, копелеееееее. - После рязко отлепя, затичва се към морето и скача в прибоя.
От колонките звучи Финли Куей и аз се пресягам към кутията с коз под бара и си вадя още едно слимче, което ми стига точно за три дръпки. Толкова и ми трябват. Точно паля и започва Боб Марли, което е много тематично за този момент. Мишо се сепва (само той може да се стресне от Боб Марли на този свят), оглежда се като сурикат, фиксира празната си кана за мохито, хвърля един поглед на мадамите, изпоприпадали около него и после с отчаян плонж се мята до бара, където си вади една бира, от която започва да лочи като невидял. Явно е доста жаден. Изпива я на екс, взема си и друга и сяда до мен на бара. Тайландките се събуждат, едната отива във водата, където Иво нещо бедства в прибоя, а другите две започват да танцуват пред нас. Аз придърпвам лаптопа и си проверявам пощата. Балабанов, нашето бизнес острие, ми е писал, че са ни одобрили всички проекти по предприсъединителната земеделска програма на ЕС „Сапард“ и по „ФАР“, което означава, че скоро още една камара пари ще се стекат в сметките ни.
Този бизнес сегмент го разви изцяло Митко Балабанов, който от един малък книжен плъх за няколко години се превърна в персонификация на понятието „юпи“. Ходи с костюми за по три хиляди евро, а скоро беше корица на списание „Мениджър“. За мен е важно аз да не ставам корица на нищо и никой да не ме знае, а Митето каза, че няма нищо против малко внимание от страна на медиите. Съответно той и Арнолд са ни лицата за пред широката общественост. Има всякакви журналистически разследвания на тема съществува ли връзка между великия мафиотски бос Здравко Г аджов, което е истинското име на Арнолд, и бизнесмена Балабанов. Някои са толкова интересни, колкото и да нямат връзка с действителността, че дори и на мен ми става любопитно, когато ги чета. Един път обаче се случи един хитър и бързомислещ журналист да ни спипа много лошо, но добре че беше Кольо Агента, който го усети в последния момент, и спряхме публикацията. После му направихме лек намек и той се отказа да рови в наша посока. Нищо лошо не сме му правили, между другото. Само му пратих момчета да извадят всички книги от библиотеката му и да ги подменят с книги на Стивън Кинг. Неговите книги дискретно дарих на едно читалище в едно село близо до Мордор. След това пичът въобще не си и помисли повече за нас, а аз доказах, че не е задължително да режеш главите на любимите коне на хората, а може и малко по-литературно да се подхожда, за да предизвикаш промени в поведението им.
Та Балабанов ги надуши тези врътки с европарите и направи някакви магии, които започнаха да пълнят касите не лошо. Усети се много в началото и отиде до Гърция, където имал някакъв роднина чиновник. Оказа се, че южните ни комшии така са се изпедепсали в „усвояването“ на европейски фондове, че повече по тази тема няма какво да се измисли. Когато един модел е доказано работещ, няма нужда да се измисля нов, достатъчно е да се изкопира и да започне да се прилага на нова почва. Митето дори ми разказа някакви фрапиращи истории за прибиране на милиони буквално от въздуха и за нечовешки измами като фалшиви дървета, лозя, бутафорни постройки и пътища. Всички тези неща започваме да прилагаме и тук, и то доста успешно. „Прилагаме“ звучи малко силно, защото с това се занимават главно кадрите на Балабанов, но всъщност това си е бизнес на „Звеното“ и съответно си е наш.