В България тези пари се разпределят от една партия, за която Никита каза, че е „най-успешният ни експеримент“, и много лесно стигнахме до разбирателство с ръководството покрай контактите си с едни и същи държавни служби. Всички наши проекти се одобряват, мониторинг не се прави, а когато идват проверки от евробюрократчетата, които хал хабер си нямат от балкански манталитет, ние разбираме дни преди това и имаме достатъчно време за реакция. Като пример мога да дам, че едно стадо крави от една специфична порода обиколи България с камиони поне пет пъти и седем мои фирми взеха субсидии за тях. Такива примери са толкова много и толкова смешни, че няма да ги изброяваме, но Балабанов каза да чакаме да влезем в ЕС и тогава сме щели да видим целия блясък на схемите за източване на еврофондове. Спомена, че трудно ще минем Ирландия, Поругалия и Гърция по наглост, но че можем поне да пробваме. Факт е, че южните ни съседи са богове по цицането на държавата си, и смятам, че един ден ще берат ядове, защото не може цяла държава да е само от чиновници и всички да танцуват сиртакита по цял ден, без това да се отрази върху икономиката на страната им.
С две думи, чакаме да ни вземат в ЕС и ще започнем и там да се забавляваме. Те малко ни мотаят приемането и се правят на ощипани, но ще ни вземат по някое време. Тогава ги чака един прекрасен сюрприз - ще получат подарък от няколкостотин хиляди цигани като присъединителен бонус, което ще бъде едно интересно предизвикателство към европейския социален идеал. Абе като цяло сигурно ми се усеща, че им се дразня на тези копеленца от Европейския съюз, да им го туря в устенцата. Нали сме едно семейство бре, к’ъв е тоя Шенген, к’ви са и тези всякакви други простотии, които измислят. Ако ще сме едно европейско семейство, ми нека да си се държим като такова, защото мен ролята на бедния братовчед олигофрен много-много не ме дърви и ако така ще се държат с нас, направо да си го хващат този съюз, да си го навият на руло и да си го забият в дупетата шенгенски, ще ги шибам в надменните, бюрократични, шлякани западноевропейци.
Иво излиза от водата, подкрепян от тайската принцеса, и определено изглежда по-трезвен и осаферен. Добре му се е отразило центруфугирането. Сяда до нас, рязко взема бирата на Мишо и я изпива на екс. Мищо не казва нищо, а отива до хладилника и носи три нови бири. На двете тайландки им писва да танцуват и пак се размазват на големия бял матрак. Паля цигара и затварям капака на лаптопа. Моята компилация свършва и започва да звучи някакво „Кафе дел мар“, което също е приятно.
- Пичове, дайте да се постегнем, защото довечера трябва да ходим на среща с кмета на общината и да се разберем за едни обществени поръчки. Балабанов каза, че пичът е разбран и само трябва да се уговорим, но искал малко лично отношение.
Мишо отпива от бирата и вдига палец. - Аз съм читав.
Иво си пали и той цигара и бърка за кутията с кокаина под бара. Всичко си имаме на тоя бар.
- И аз след малко ще съм читав - измърморва неясно и започва да си реже линии на едно огледало, което сме сложили на бара специално за тази цел.
Идеята да отидем на среща с кмета наперкани ми се струва много свежа и скоро и тримата сме се „украсили“ с тази чиста венецуелска стока. Добре е, че сме се „напудрили“, защото не искам да се случи като на миналата ни подобна среща, където Ивака повърна в краката на някаква кметица и после тръгна да я целува. Смешно беше, факт, но се получи малко неловко, особено когато и аз, и Мишо започнахме да се смеем на сцената като изоглавени.
Тазвечершната среща минава доста добре, кметчето е много разбрано и финансово ориентирано, така че бързо постигаме целите си. Уговаряме се за условия, цени, срокове и изпълнението само на тази обществена поръчка ще ни осигури няколкомилионна печалба. Този бизнес е много сладък, но трябва да си доста добре подплатен, за да може да си позволиш да участваш, защото постата е голяма и има напрежение. Това и обяснява защо някой се опитва да ни убие, когато се прибираме към „Градина“.
Срещата се е състояла в един ресторант в стария град на Несебър (всъщност няма нов и стар град, има само Стария град, а на новия местните му викат Квартало). Когато захождаме откъм Черноморец за „Градина“, една кола ни препречва пътя и някой много енергично започва да ни обстрелва отстрани. За наше щастие, колата ни е бронирана и сватбарската стрелба не ни прави на парчета. После всичко се развива на забавен каданс. Явно, като са ни гледали как се размазваме на пясъка, леко са ни поподценили и не са си разчели нещата читаво. Бъркам под седалката и вадя любимата ми играчка, която се казва