MP5 на „Хеклер и Кох“. Няма нужда да споменавам, че под всяка седалка има оръжие, и за секунди сме готови за бой, а адреналинът така ни е опънал, че кокаин грам не ни трябва вече. Иво се плъзва от седалката и отваря вратата на колата, после се изтърколва в канавката, а Мишо бързо го последва. През това време аз съм отворил леко прозореца и стрелям мощно в посоката, откъдето дойдоха изстрелите, и ги прикривам. В този момент виждам как колата, която ни е препречила пътя, се възпламенява и литва във въздуха.
Това е Иво сигура, той си е луд на тема взривяване на неща и никога не ми обръща внимание, когато му казвам да не държи гранати в колата и по джобовете си. Аз използвам суматохата и изскачам от колата. Това не е най-безопасното за мен, но много мразя някой да ме стреля, а особено когато съм на море. Изтърколвам се в тревата до пътя и започвам да оглеждам ситуацията през мерника си за нощно виждане. След малко засичам къде са се скрили стрелците и директно издухвам тиквата на единия, а секунда след това прострелвам другия в крака. Той се хваща за прасеца и започва да се гърчи на земята. В този момент Мишката, който е стигнал до позицията им, го препарира с шут в главата. Зад мен се чува познатото стреляне на МР5-ицата и ми става ясно, че Иво е намерил подкрепленията им и ги е опукал. Отивам до Мишо и се заглеждам в единствения останал от проектоубийците ни, който се събужда, когато бръквам в раната на крака му и натискам.
- Кой те изпрати, боклук? Това ти е единственият шанс да живееш... Говори
Пичът се помайва нещо и аз му помагам, като бръквам с пръст още на около сантиметър в раната. Той изпъшква и аз го отрезвявам с един шамар.
- Последен шанс да живееш. Кой те изпрати? - допирам автомата до челото му.
Маймуната ме поглежда и когато вижда очите ми, разбира, че съм напълно сериозен, въпреки че е малко трудно да си несериозен, когато стрелят по теб с автоматично оръжие, като се позамисля.
- Прати ни Виктор Шпиндела. Каза, че сте му взели бизнеса тука с кмето, и каза да ви избием кат’ псета.
- Ясно, благодаря много за информацията, младеж. - И му пускам един в челото. Куче, което ме хапе, винаги хваща бяс.
Успяваме да се изнесем, преди да дойдат куките, и аз звъня на Бобката, който замазва положението дистанционно, и с това със закона сме окей. След това звъня на Варела и давам заповед казусът „Шпиндела“ да бъде решен по най-бърз начин. Това означава, че много скоро две групи съвършено обучени за всякакъв вид военни действия мои кадри буквално ще отнесат „Шпиндел и ко“ в ада.
Ако се интересувате защо сме без охрана, отговорът е много лесен: охраната и Снежка са завели децата и тайландките на лунапарк и сега сигурно ядат захарен памук. От друга страна, на нас за такива ситуации охрана не ни трябва много-много, защото, ако някой иска да ни очисти, трябва да се постарае малко повече от това. Паралелно с момчетата ни и ние се обучваме на военно дело, а учебната ни програма се съставя от инструктори от SAS, Спецназ и SEAL, които аз наемам като консултанти, за да направят армията ми по-корава, по-различна и по-неконвенционална от една средностатистическа престъпна групировка, и съответно можем да ликвидираме някой „сватбар“ или „каубоец“ с лекота. Още повече Кольо Агента ни обгрижва така информационно, че обикновено разбираме за атентатите срещу нас доста преди да се случат, а не като в този случай.
Паркираме до кемпа и скриваме очуканата от изстрелите кола до караваната на охраната. В кемпа има само един войник пазач и когато идва да ни посрещне и вижда очуканата кола, очите му се разширяват.
- Шефе, какво става?
- Спокойно, младеж, оправихме се, не ни мисли. Ние сме стари кучета и не може така лесно да ни свитне някой.
Момчето се опитва да каже нещо, но не го разбираме, защото прекалено заеква. Иво го прекъсва:
- Пич, спокойно бе, нали ти казахме, че сме окей. Я отиди да разпалиш скарата и сложи да се пекат така малко пържолки, кюфтенца, ребърца, такива ми ти работи.
Момчето се окопитва и се насочва към скарата, а аз пък се насочвам на свой ред към хладилника със зеленчуци. Ситуацията и обстановката изискват да се направи едно сериозно количество шопска салата, която да бъде изядена в акомпанимента на няколко бутилки ледена бисерна ракия. И без това съм обещал на трио „Бангкокска нимфа“ да ги уча да пият ракия и днес ми се струва идеален ден за това.
Сядаме тримата на голямата дървена маса и започваме дружно да правим салата. Това е нещо като ритуал за успокояване след престрелката. Мишо отива до скарата, за да даде няколко чушки на младежа да ги изпече за салатата, защото салата без печени чушки не е истинска салата, и на връщане се усеща, че няма музика, и отива до уредбата, която е пред моята каравана.