- Пичовеееее.
- Ооооо - отговаряме ние, режейки.
- Кааакво да пуснаааа?
- Е, как какво бе, Мишка. Много ясно, че трябва да пуснеш „Ролинг Стоунс“ - му казва Иво и аз съм напълно съгласен. Какво да слушаш, след като са стреляли по теб, освен „Стоунс“?
Започва „Тайм из он май сайд“ и аз директно сипвам по една малка. Казваме си наздраве, продължаваме да режем и скоро салатата е готова. Правя и една голяма кана айрян и нирванката става пълна. Пушим цигари, гледаме морето и си пием ракията един вид. Малко по малко адреналинът ни пуска и точно тогава тамагочитата и тайландките се връщат уморени от лунапарка. Снежка слага лапетата да си лягат и остава да ги пази, а тайландките идват да ги уча да пият ракия. Имат шестица за ентусиазъм и тройка за носене на пиене, но както се казва „Пияна тайландка - весел къмпинг“. Охраните ни са разбрали по телефона какво се е случило с нас и изглеждат притеснени. Аз им казвам да са нащрек и да се оглеждат за всеки случай, все още сме в ситуация.
Хапването по една огромна пържола ни рестартира пиенето и започваме отначало с нови сили. Съзерцавайки лунната пътека, пием перфектната ракия, слушаме „Стоунс“ и се чувстваме като млади богове. Телефонът ми звъни, Варела е. Казва ми, че проблемът е решен. Това означава, че Шпиндела вече е във Вечните ловни полета. Намигам на Мишката и Иво. Мишката вдига чаша и се чуква с мен.
- Евала ти бичим, копеле, че ни кара да се чанчим толкова с тези военни психари, които мъкнеше от цял свят. - Пали си коз, дърпа си и ми го подава. - Много съм те псувал по едно време, че пак ме връщаш в казармата, ама сега за пореден път оня чанч ми се вижда като най-смисленото нещо, което съм правил в живота...
Вземам коза и му кимам. После му доливам ракия от бутилката и отивам до хладилника за нова. Имаме все пак да празнуваме поредната спечелена битка и ни се намира всичко за подобаващо празненство - ракия, море, тайландки и пълнолуние. Започва „Сузи Кю“, тайландките скачат и танцуват, както майките или дори бабите им са танцували на войниците в Бангкок, когато са били в отпуск от Виетнам в края на шейсетте. Дърпам си от коза и го подавам на Ивака. Телефонът ми пак звъни, този път е Арнолд.
- Шефе, како си? Ей сега разбрах к’во е станало. Добре ли сте сите от началството?
- Екстра сме, Арни, спокойно. Не сме толкова лесни, ти поне знаеш...
- Еее, я ли не знам, я знам най-добре, я те знам отпреди началото на всичко.
Затварям и се усмихвам. Голямото момче винаги си помни мястото и един път не се е самозабравил, вживявайки се в образа си на бос.
Пием още няколко часа, разпределяме си по една тайландка да ни топли и отиваме да спим. На сутринта се събуждам относително рано, защото чувам, че е излязъл вятър.
Мишо и Иво спят, само охраните обикалят дискретно около кемпа. Аз бъркам в аптечката, вадя две таблетки алка зелцер и ги пускам в една чаша минерална вода. Нямам силен махмурлук, защото ракията е божествена, но не е да не ме боли главата. Правя и една голяма кафеварка на един газов котлон и си сипвам пълна чаша топло кафе. Пия го черно. Изпивам разтворените таблетки и после сядам с кафето на бара, където отварям лаптопа. Има интересна новина: „Жестока катастрофа до Черноморец, петима загинали“. Браво на Бобката, определено си заслужава парите. Чета няколко чужди сайта, за да разбера какво се случва по света, и си изпивам кафето. Не ми се пуши още. Когато излизам от душа, Балабанов е пристигнал, пие чай на бара и си гука с едната тайландка. Не го оставям да се задълбочава в приказките, защото трябва да ходим на една среща, която е свързана пак с обществени поръчки. След това трябва да се качим на север и да се видим с агента ни, който движи цялата контрабанда с горива. Момчето е ударник и заслужава лична среща. Отчита такива цифри, че още малко и може да засенчи и наркотиците. Прави такива космически схеми с акцизи, мита и невидими цистерни с гориво, че на човек може да му се завие свят. „Нафтения магьосник“ му вика Мишката.
После трябва да отидем до Мордор, където едни шваби искат да строят заедно с мен голям бизнес център и няколко търговски комплекса тип „мол“. Нямам нищо против съдружия със западноевропейските балъци. Доказал съм с практиката си, че винаги излизам на печалба от такива колаборации. Така и никога не разбират, че всички фирми подизпълнители са мои, че фирмите доставчици на строителни материали са мои, че дори и парцелите, на които се строят обектите, също са мои. Отвсякъде са заобиколени от мен и аз им абсорбирам капиталите по всеки възможен начин, като не допускам някой друг. Затворена екосистема, в която аз съм единственият хищник. Икономическа идилия.