С риск да се повторя ще кажа пак едно правило в боя „Удари главата, тялото само ще падне“. В случая обаче, ако искате съответното тяло повече да не става, по-удачно е да отрежете главата. Точно това правя и аз, когато вчера, преди да си легна, давам начало на операция „Нинджа“, която се явява и предпоследна операция на моята армия и чиято задача е ликвидирането на седемдесет и трима души по списък, които са главата на проблемите. Може би се питате откъде знам това? Отговорът е много прост - Кольо Агента ми даде пълен доклад кой кой е в българската престъпност и корупция, който беше изготвян повече от година и половина и ми струва няколко милиона. Докладът беше толкова детайлен, че знам буквално всичко за живота на хората от списъка и грам не получавам пристъпи на съвест, когато в момента разглеждам кървавата галерия на дисплея на телефона си. Всичките си го заслужават напълно, дори им е малко. Моите хора са се справили отлично и задачата е изпълнена сто процента. Това също е лесно обяснимо, защото общата сума, която сега ще се трансферира в сметките на момчетата ми, е над сто милиона евро и тази сума многократно надвишава цената на убийствата по пазарни цени. За тези думи изхождам от факта, че най-скъпото убийство в България до този момент е било за сто хиляди евро и съответно аз държа новия републикански рекорд. Армията ми знае, че тези пари са нещо като техен пенсионен фонд и са в час за операция „Нинджа“ от месец. За толкова време прецених, че ще могат да планират така мисиите си, че да няма грешки и да се постигне търсеният резултат. Снимките на мъртвите свине и боклуци потвърждават, че съм бил прав за времето, а фактът, че нито един от тези повече от сто мои войници не ме е предал, е солидно доказателство, че с течение на годините и битките заедно съм спечелил лоялността и верността на войската си.
Последната задача на армията ми е по-специфична. Тя не е заповед, а е по-скоро молба до всички тях - през следващите месеци да се оглеждат за елементите, които ще се опитат да запълнят вакуума в опразнените високи етажи на организираната престъпност в държавата, и когато някой пич се опита да вземе контрол над някой ресор, приятелски да го изпратят в болница за някоя и друга седмица, а ако много се опъва, просто да го свитнат. Всички се заклеват, че ще спазят обещанието си, и аз им вярвам наистина. Това са моите воини все пак, аз съм ги събрал и обучил. Предплатил съм и на Агента, който ще ги зарежда информационно. Освен това съм оставил при него две значителни суми. Едната е от няколко милиона и е нещо като предплата за убийството на всеки, който заеме място в този списък със седемдесет и три позиции или създаде аналогична позиция. Тази сума ще се използва, след като моята армия се разпръсне, и средствата ще се изразходват според преценката на Агента, на когото имам огромно доверие, изградено през годините. С него сме единодушни, че ако изчезнат тези хора и техните структури, тази държава най-накрая ще се оправи и ще стане нормално място за живеене на нормалните средностатистически хора.
Няма да влизам в детайли какво ме доведе до тези действия. Ще кажа само, че ми омръзна зверски да гледам как всичко отива по дяволите, а лицата на хората по улиците се превръщат в лица на зомбита с празни очи. Последните години, да не говорим за месеци, ме накараха съвсем да прещракам и да взема това решение собственоръчно да рестартирам държавата и да се опитам да я вкарам в правилна посока. Освен че буквално се удавих в реки от кръв напоследък и че не изпитвам абсолютно нищо и се превръщам в чудовище в геометрична прогресия, много ме изнервя и фактът, че цяла държава хора с огромен потенциал са на път да бъдат наебани и изхвърлени на боклука.
Това не ми харесва и не го смятам за правилно, но за разлика от другите, аз мога да направя нещо. И ето тези седемдесет и нещо снимки в телефона ми са доказателство. Операция „Нинджа“ е приключила с тотален успех и последващите програмирани от мен действия ще променят системата към добро
Операциите на „Звеното“ са прекратени някъде от една седмица и още никой не е реагирал по две прични. Първата е, че не знаят какво се случва и са объркани, втората е, че толкова ги е страх, че не смеят да мръднат. Имат основание да ги е страх. Само за последните години съм убил над двайсет души собственоръчно по време на някакви професионални екшъни (споменах, че ситуацията се напече). Още по-лошото е, че вече толкова ми харесва, че убих още десетина за удоволствие. Това е единственият момент, в който изпитвам нещо, и без това се чувствам толкова празен, че само нонстоп чукане, друсане и пиене ме карат да мърдам.