Арнолд беше болен, когато стана инфекцията. Дойде да ме види само веднъж в болницата, разрева се и каза, че заминава. Нищо не бях чувал за него, докато не получих това писмо. Клеймото е от Аляска и това ми обяснява много неща. Случайно в един разговор с Арни бях разбрал, че е прочел само една книга през живота си, но я беше харесал и запомнил завинаги. Името на книгата е „Белю Пушилката“ на Джек Лондон. Бъди щастлив, големи ми приятелю.
Поглеждам си часовника и виждам, че е станало време. Вадя от джоба си едно странно изглеждащо малко дистанционно и натискам няколко копчета в определена поредност. Това предизвиква две определени неща в близката сграда на парламента. Първото е, че всички врати на парламентарната зала, където в момента се бистри поредният вот на недоверие, се заключват и вече никой не може да напусне залата, където са се събрали всички депутатчета и целият министерски съвет (погрижил съм се да има кворум и всички маймуни да са събрани накуп там). Това става възможно, защото преди няколко месеца една моя фирма пое поръчка за ремонт и освежаване на вътрешността на парламента и аз внедрих някои мои нововъведения. Едното са ключалките на вратите, които мога да заключвам дистанционно, а другото - едни към сто кила пластичен взрив, които са много равномерно и скрито разпределени из цялата зала и са свързани с детонатори. Както подчертах, имам склонност към драматизъм и преди да натисна голямото червено копче, натискам едно малко до него. Аз не чувам, но през високоговорителите на залата се понася „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Само мога да си представя израженията. Изчаквам към пет минути и после натискам червеното копче. Усеща се нещо като леко земетресение. Експлозията е изчислена така, че да направи на пихтия всички вътре в залата, но да не разруши сградата.
С това ми действие съм изпълнил графика си за деня. Утре ще излезе изявление от името на фалшива организация, което ще казва, че този взрив е символ на народното недоволство срещу системата и е време политиците да разберат защо се намират в онази сграда и за кого работят - за себе си или за народа на България. По принцип не одобрявам тероризма, но нашите политичета съвсем се насраха и си скъсаха връзката с действителността доста отдавна. Изиграват „Приказка за стълбата“ всеки път на живо и сметката плаща народът. Аре стига. Смятам, че с това жертвоприношение като символ и с избиването на онези бандитски седемдесет и трима боклуци страната ни спокойно може да поеме по нов, по-добър път. Започват да се чуват първите сирени на линейки и патрулки. Определено ще имат много работа.
Поглеждам си часовника и виждам, че е станало време. Срещата ми влиза и сяда до мен на бара. Аз го поглеждам и му се усмихвам.
- Да пием по едно преди тръгване? - питам Агента.
- Еми да пием по едно. За мен ще е удоволствие - усмихва ми се той. Има дебели очила, фалшив мустак и бакенбарди. Сложил си е и някаква странна шапка.
Поръчвам две уискита и казвам на бармана:
- Копеле, пусни „Каугърл“ на „Ъндъруърлд“, моля те.
- За теб винаги, Пешо - казва барманът и се навежда над компютъра, който се намира в края на бара. След секунди песента започва. Everything, everything, everything...
Казваме си наздраве с Агента и изпивам питието на екс. Оставям една банкнота на бара и кимам на Николай. Той ми кима и пак ми се усмихва. Разбира ме. Нали се сещате, че му бях оставил две суми. Втората е за моята поръчка. Онзи списък не е от седемдесет и три имена, а от седемдесет и четири и седемдесет и четвъртото име е моето. Аз също съм част от отровата, която пречи на тази държава, и мен също не трябва да ме има. Започва готиният момент от песента и Николай става. Застава зад мен и виждам в огледалото как бърка в джоба си и вади нещо. Студената цев на пистолета му ме докосва по тила и после.
Финал 2 - Добър беше днешният ден, началство — каза той. - Ама ще ме попиташ - какво ще рече добър? Запълнен!
„Алексис Зорбас “, Никос Казандзакис
Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
„Морето“, Христо Фотев
Седя на високата скала в северния край на Кара дере и слушам поредния доклад на министър-председателя на България по сателитния телефон.