Любен Каравелов
Българските проценти в Румъния се умаляват
В българското отделение на „Левант Таймс“ е изпечатана статия под заглавие „Българите в Молдово-Влахия и в Росия“, из която се види, че нашите нещастни братия очакват от тия българи големи помощи, явно съчувствие и извънреден патриотизъм. „Българите из Росия и из Ромъния не тряба да заборавят, говори тоя вестник, че тия по-напред от сичко са българи и че имат известна длъжност към майките си и към бащите си.“ „Ние ги подканяме да земат деятелно и разумно участие в нашето възрождение и да помогнат, колкото им иде отръки, на вещественото и нравственото движение на своят народ.“ Тоя вестник се надее, че неговият глас ще бъде услишен и че ромънските и руските българи ще да направят сичко, щото зависи от тях. „Ние сме уверени — говори той, — че българските преселенци ще да разберат нашите съвети и че ще се постараят да ги приведат в действие.“
Да видиме сега какво говори самата действителност. Българското отделение на „Левант Таймс“ мисли, че в Ромъния живеят около 900 000 българи и че тия българи са образовани, богати и развити. „Но по-голямата част от тия добри, поромънчени на поглед българи се показва студена към народното движение и към оная цивилизация, които в последньото време са захванали да се разпространяват из отечеството ни“ — говори българското отделение на „Левант Таймс“. Освен това, тоя вестник ни уверява, че ако българите в Росия и да са изгубили своят език и своите народни особености, то българите в Ромъния са оцелели и съхранили са и своето име, и своята народност. „Българските преселенци в Росия са изгубени вече за българският народ — говори тоя вестник. — Това никак не можеме да кажем за българските преселенци в Ромъния. Тия българи са увардили своят майчин език и успели са да натрупат големи богатства.“
Разбира се, че ни едно от гореприведени сведения не е вярно. Да се обясниме. Ние сме в състояние да докажеме фактически, че ни една народност не е успяла да претопи такова голямо количество българи, колкото ги е претопила Ромъния. Ние видиме пред очите си цели села и цели градове, които преди едно столетие са били населени само с българи и в които сега-засега не съществуват нито десет лица, които да познават своят език и които да се не отказват от своето българско произхождение. Да земем за пример Бъзоу, Александрия, Плоещ, Гюргево, Крайово и пр. Който мисли да намери в тия няколко града българи, той лъже и себе си, и другите. Между ромънските българи (из това правило се изключават само браилчани и бесарабските колонисти) съществува убеждение, че който се е родил в Ромъния, той няма вече право да бъде българин. Ние сме слушали подобни принципи не само от простите и от неразвитите сиромаси, но и от образованите личности, за които народността и националната гордост не са нищо друго освен личен интерес. Единствените личности, които се признават за българи и които се радват на българското възрождение, са ония български преселенци, които са дошли в Ромъния в последните десет години по своята търговия или които са побягнали из отечеството си по политически причини. Но щат ли и тия българи да увардят своята народност? — Ние не вярваме.
Един българин ни разказваше преди няколко години, че той счита за българи и за патриоти само ония личности, които не са оженени и които мислят да се върнат в отечеството си. „Който земе тукашна жена и който тури на главата си ромънски венец, той тряба тутакси да се откаже и от народността си, и от името си, и от отечеството си“ — говореше той. Разбира се, че сичкото това е свещена истина. Земете за пример Яна Касабяна, д-р Протича, Д-р Атанасовича, г-на Петреска и пр., и пр., и пр. Тука сме длъжни да кажеме, че тия личности се считат за най-първи български патриоти, които представляват народът ни и народността ни в Ромъния. А я попитайте тия български патриоти, знаят ли български, говорят ли в къщята си български и учат ли децата си български? Ние ви уверяваме, че техният патриотизъм не излазя из границата на тяхната собствена личност и че тяхното патриотическо сърце тупка само тогава, когато се наяде и напие на 11 майя и когато го похвалят в някой български вестник за неговите бъдъщи пожертвования и за неговото бъдъще духовно завещание.
Преди малко време един ромънски българин, който се е родил в Брашов и който се беше овлашил окончателно, ни разказваше следующето твърде печално произшествие. Тоя българин се срещнал преди няколко месеца с един от най-родолюбивите наши букурещки светила в едно публично място и пожелал да му направи малка услуга, т.е. поискал да преведе на ромънски език неговата просба, защото това светило — ако и да живее цели двайсет години в Букурещ — не знае ромънски. „А отде знаеш ти — попитал той, — че аз съм българин? Аз не ща нито да зная за българите. Още веднъж да ми не говориш български.“ Разбира се, че сичкото това зачудило брашовският българин и той замълчал. Когато се свършило заседанието и когато двата приятеля излезли на улицата, то брашовченинът се обърнал към светилото и рекъл му: „Аз съм се родил в Брашов и не отказвам се от народността си; а вие сте дошли из Търново завчера и презирате и името си, и народността си! Това ви не прави чест.“ „Аз се не отказвам от народът си и от народността си — отговорило светилото, — но аз не желая да знаят власите кой съм и какъв съм.“