— Въпроси? — зяпнах аз. — Това да не е разпит?
— Опитайте се поне пред мен да не съдите за всичко според земния си груб и примитивен манталитет — малко рязко каза той. — Сега аз задавам въпросите.
Вдигнах безпомощно рамене. Той продължи:
— Как се казвате?
— Гари Гейтс.
В същият миг екранът пред мен се покри с някаква плетеница от йероглифи и графики. Не бе възможно да разгадая какво значат.
— Къде сте роден? — продължи той, вперил погледа си в екрана.
— На Земята, къде другаде?
Стори ми се, че Ларика се усмихна за секунда.
— Точно местоположение?
— САЩ. Щата Небраска. Провинциално градче Вируин.
— Дата на раждане според земните хронопараметри?
— 20.06.1973.
Йероглифите изчезнаха от екрана и на тяхно място се появиха две вълнообразни ленти, огъващи се като змии по повърхността му.
— Знаете ли какво стана с вас, след като видяхте кораба ни?
— Бил съм обгорен от изхвърлените газове от дюзите за сгъстяване на налягането.
Командирът отмести погледа си от екрана, плъзна го изпитателно по лицето ми и го върна към екрана.
— Както вече са ви обяснили, намирате се на наш кораб и ще напуснете завинаги родната си планета.
Кимнах.
— Знам това.
— Нещо против?
Сърцето ми се сви от болка. От собствената ми уста това звучеше още по-ужасно. Една от вълнообразните линии се изправи в права отсечка.
Венджър ме изгледа косо.
— Няма смисъл да ни лъжете. Знаем какво чувствате и искаме по най-ефикасния начин да ви помогнем да се адаптирате към новия ви начин на живот като разумно същество. Затова по-добре отговорете честно.
— Боли ме, но щом това е единственото решение съм готов да го приема.
Правата линия се заогъна отново.
— Така е добре — кимна Венджър и продължи: — Как се чувствате в новото си тяло?
Плъзнах поглед по бедрата и ръцете си.
— Добре. Странно е, но е почти като моето собствено. Поне така го чувствам.
— Вашето бившо тяло бе доизгорено, веднага след като получихте новото. Както сам разбирате има много неща, за които сега още не е време да говорим. Ще ви обясня накратко целта на мисията ни, предназначението на този кораб и новата ви същност. — Той кимна наляво. — Ларика вече ви е обяснила предназначението на кораба. Това е изследователски кораб, кръстосващ Галактиката в търсене и изследване на светове като вашия. Единственото, от което се интересуваме, е еволюцията на живия свят или по-точно на фитосистемата, която вие образно наричате растителна покривка на планетата. Цивилизациите или примитивни животински форми са по-маловажни. На всяка планета с развита фитосистема изпращаме множество сонди, пръснати из всичките й краища. целта на които е трудно да ви се обясни. След определен период от време, достатъчен, за да запълни сондите максимално с информация, се връщаме и ги прибираме. Това е главната причина поради, която сега сте тук при нас. Стараем се максимално да не влизаме в контакт с цивилизациите на планетите, поради понятни за вас причини. Този път, за наше съжаление, още повече за ваше, не можахме да избегнем срещата. Имате щастието, че попаднахте на научно-изследователски кораб, а не на боен.
-Боен? И такива ли имате?
— Не всички цивилизации ни посрещат приятелски или по-точно, не винаги успяваме да се промъкнем незабелязано през орбитите им. Понякога, макар и рядко, се налага да употребим сила, за да се сдобием с информацията, която търсим.
— А ако откажат да ви я дадат?
— Вземаме си я със сила. Нямаме друг избор.
— А Земята? — отбелязах мрачно аз. — Ако ви бяхме открили и ви се бяхме опълчили?
Венджър се усмихна за първи път.
— Тъй като сме само научно-изследователски кораб, щяхме само да се оттеглим, но от Ородром светкавично щяха изпратят боен кораб, достатъчно мощен, за да сломи цялата ви отбрана. Вие самият сте имал щастливата случайност, като сте попаднали на нас, защото ако бяхме боен кораб, още преди да навлезете в обсега на кораба ни в онази гора, щяхте да бъдете убит.
Тутакси заключих: значи все пак у ородромците не липсва агресия, която се проявява, когато някой не играе по свирката им.
— Но вие казахте, че би било недопустимо да навредите на дадено същество или да го убиете. Не разбирам…
— Това е вярно — отвърна Венджър. — Като изследователски кораб сме задължени да не вредим по никакъв начин на цивилизациите, които срещаме. Недопустимо е да нападаме или да убиваме без причина, освен когато се защитаваме. — Той се облегна назад и хвърли поглед кем екрана, който угасна. Въпреки, че изглеждаше с твърда повърхност, можех без затруднение да виждам през него като през стъкло. После отново се обърна към мен: — А сега да изясним устройството на тялото ви. Скелетната ви структура се състои от кости, чийто брой е наполовина от този на човешки скелет. Скелетните връзки са много по-здрави и неподатливи на счупване. Костите са малко по-тънки от човешките, но за сметка на това са много по-плътни и устойчиви на удар или натиск. Същевременно тялото ти притежава и по-голяма гъвкавост. Молекулярната структура е сходна с човешката, с изключение на метаболизма и устойчивостта ни към по-високи или по-ниски температури. Вие носите дрехи, а ние не. — Той цитираше като преподавател в някой университет. Представях си нещата далеч по-сложни в началото. — Анатомията на това ви тяло е много по-различна от тази на предишното. Разполагате със сърце, доста по-голямо от човешкото. Белите ви дробове са три, два основни и трети по-малък между тях, служещ за регулиране на въглеродния двуокис в кръвта. Вулканите на Ородром отделят газ, който не се среща никъде в Слънчевата система. Поради това третият дроб служи и за преработването му в азот.