Отворих уста, но той превантивно ме прекъсна:
— Не се опитвайте да разберете веднага всичко, което ви казвам. Много неща ще усвоите непосилно трудно, други никога няма да разберете с човешкия си манталитет и церебрално устройство. Но това, за щастие не значи, че мозъкът ви се нуждае от допълнителни присадки, за да функционира на Ородром. Отделителната ви система също се състои от някои различия, които не са от голямо значение за вас. Когато пристигнем на Ородром, ще ви се обясни всичко подробно. Половата ви система е коренно различна от човешката. Начинът й на функциониране се контролира изцяло от мозъка, но се съмнявам, че някога ще успеете да я задействате с помощта на слабите си ментални възможности.
— Но аз изпитах… — наченах, но засякох притеснено при спомена за възбудата, която изпитах в градината, докато следвах Ларика.
— Предполагам, че ще бъдете в състояние да изпитвате възбуда, но тя ще бъде недостатъчна, за да активира половите органи на тялото, тъй като в човешкия ви мозък съответните механизми са твърде рудиментарни в сравнение с тези в нашите мозъци.
Изпитах разочарование. Не ми се понрави мисълта, че завинаги съм лишен от възможността за определени преживявания.
Венджър размени няколко думи с този, когото нарече Карн, и пак се обърна към мен:
— Разбрахте ли като цяло новата си същност?
— Доколкото е във възможностите на слабия ми ум.
Стори ми се, че бегла усмивка пробяга по устните му.
— За всички ни ще е много по-добре, ако свикнете бързо с положението си. Вече информирахме населението на Ородром за вас, така че когато пристигнете, няма да сте изненада и никой няма да ви оглежда като странна мостра от друга космическа раса.
Не ми хареса сравнението,но кимнах разбиращо.
— Кога ще стигнем до планетата ви?
— След около 72 земни часа ще навлезем в орбитата й.
Нямах големи познания по астрономия толкова, но ми бе известна зависимостта на Айнщайн за времето и пространството.
Запитах колебливо:
— Но ако пристигнем за толкова кратък период от време, значи се движим със скорост по-голяма от тази на светлината?
— Грешите. Скоростта на светлината за вас може да е идеален начин за придвижване в космоса, но за нас той е ужасно бавен и ненужен. Ако се движехме с нея, щяхме да се върнем на Ородром не след 72 часа, а след 7 месеца. Затова този начин на придвижване е твърде бавен и неудобен. Успяхме да постигнем много по-бързо придвижване, при което времето не се отразява върху скоростта.
— И как става това?
— Чрез пробиви в пространството — отговори той и посочи екрана. Върху прозрачната му повърхност се появи изображение на космическо пространство, в средата на което два отвора се появиха по начина, по който това ставаше навсякъде из кораба.
— Както сам виждаш — посочи той единия отвор с пръст и пред десния се появи малка червена точка, — пробивите имат начало и край. Точицата е корабът ни, а другият край на тунела е мястото в космоса, където искаме да отидем.
Малката точка бавно навлезе в „черната дупка“, изобразена графично със светлозелени линии и за част от секундата се озова на другия край, откъдето излезе бавно.
— Както сам видя, по този начин, пробивът в пространството ни осигурява десетократна по-голяма скорост от тази на светлината и най-важното — не сме зависими от времето!
Нещо ми просветна.
— Следователно, ако напусна Земята с кораб, движещ се чрез пробив в пространството, времето няма да влияе на скоростта?