Преглътнах мъчително и казах:
— Прекрасна работа, Ларика. Наистина си направила нещо невероятно.
Тя ме погледна отново с детинския си поглед.
— Благодаря, Гари. С твоя помощ.
Останахме дълго в това състояние, загледани в илюзорния свят. Когато слънцето залезе, Ларика задейства капсулата в ръката си и ни пренесе в лабораторията. После извади малък лъчеструящ кристал от странен уред и го постави до близо десетина други в специален контейнер. После ме хвана за ръката и потънахме в пробива.
7.
Преди да започна с описанието на последните часове от пребиваването ми на кораба на влизане в системата Канопус, искам да се спра върху някои аспекти от поведението на ородромците. Както вече ви споменах, поведението им е чисто и лишено от всякаква измама или прикрити мисли. Те изразяват на глас това, което мислят, независимо дали то ще се хареса на събеседника или не. За разлика от нас, земляните, които сме двулики пред едни или други хора, ородромци никога не лъжат. В самата им същност лъжата е нещо недопустимо заради високия им умствен потенциал, нетърпящ подобна унизителна проява.
Никога през живота си не бях срещал същества, които да бъдат толкова прями едни спрямо други. В отношенията си с Ларика си позволявах да използвам земните си навици за шикалкавене или поприскриване на истината, но при Готраг или Раган не смеех да се развихрям. Във всяко едно отношение Ларика правеше реверанси спрямо мен и ме търпеше в моменти, при които земно момиче щеше незабавно да реагира. Понякога ми се искаше да й обясня, че прекаленото им простодушие не е чак толкова благородно качество, но самите те не знаеха какво е благородство. За нас хората благородството е белег на величие, а за тях — просто ежедневие.
Понякога ми се струваше, че ще полудея от безочливата прямост и вътрешно равновесие, което царуваше в тях. Много често ми се налагаше да се срещам с различни членове на екипажа, на които Ларика ме представяше и винаги реакцията им бе една и съща, когато започвах разговора по типично земния маниер на привидна далновидност или първоначалните глупости за това какво прави, как я кара или има ли проблеми. В тези случаи Ларика изпадаше в неловко положение, поне така смятам, а в очите на непознатите прочитах нещо като отегчение, че ме виждат. В отговор получавах директна поправка за това как трябва да се изразявам или защо говоря несвързано или нещо от този род. През последните часове успях да навляза в социалните им кодекси, както от подробните обяснения на Ларика, така и от собствено наблюдение. Според общите ми заключения обществото им се състоеше от три слоя хора, т.е ородромци. Към първия слой спадат представителите на управляващата класа. Към тях се числят доброволно пожелали и избрани чрез гласуване субекти, поемащи всички функции за изхранването на населението, което наброява близо 20 милиарда души. /По-късно ще дам подробности/.
Към втората класа спадат ородромци, изпълняващи научни длъжности или нещо като академично съсловие от най-големите интелекти, занимаващи се с развитието на технологията на цивилизацията им. От тях идва всичко свързано със съществуването им. От своя страна тази класа се дели на две части. Първата работи постоянно на планетата, докато втората група, съставляваща онези 14 процента, пръснати из космоса /към които спадаше и Ларика/ имат тежката задача да усвояват най-добрите постижения на чуждите раси, като ги преработят и установят дали ще могат да се използват за благото на Ородром. След събирането на необходимата информация от световете, корабите на тази група се връщат на Ородром, предават научената информация на първата група, която се заема с реализирането им за Ородром и се отправя отново към дълбините на космоса. По-късно разбрах, че заради тази причина ще виждам Ларика доста рядко за дълги периоди от време, което никак не ми харесваше. /Е, накрая успях да уредя нещата така, че тя никога повече да не ме остави сам на Ородром, но… за това по-късно./
Към третия клас спадаха всички останали жители на Ородром, които населяваха и останалите колонии, пръснати из системата на Каполус.
8.
Извършвах обичайните проверки на илюзорните кристали в лабораторията на Ларика, докато тя се занимаваше с нещо из кораба, когато неусетно зад гърба ми изскочи Раган.
— Какво правиш, Гари? — запита той по типично земен начин въпреки, че много добре виждаше. Не разбрах дали подигравателно ме имитираше, но кимнах по техен маниер.