— За съжаление имат работа по изпращането на информация. Не забравяй, че за тях работата е също от жизнено важно значение. След толкова кръстосвания на Галактиката ви, събраната информация трябва да се предаде в определен ред, за който се изисква време, дори и за нашите възможности. — Забеляза покрусата ми и вметна: — Не давай сила на негативните си мисли. Нито един ородромец не го прави. Трябва да свикнеш с това за в бъдеще.
„Да, помислих си аз. Нали сте едни големи деца с повърхностни емоции!“
— Сега да ти обясня — продължи той като посочи люковете — как ще те свалим. От Дегал вече са изпратили кораб за теб. След броени секунди ще се скачи с борда ни. Ще се качиш в него, а ние ще се отправим към Рагус, в противоположна посока.
— Ще се видим ли някога? — запитах аз унило.
— Разбира се. Все някога ще намерим време да пийнем по нещо на Дедал.
Той се ухили по присъщия си начин, от което не ми стана по-добре. После внезапно досетил се за нещо ме тупна леко по рамото. — А. Щях да забравя! Ородром прави една обиколка около Канопус за 2 земни години. Така, че една земна година е половин ородромска. Средната ни продължителност на живота е 70 ородромски години, плюс минус 15.
Започнах да смятам бързо, но лек трус по външната страна на шлюза прекъсна изчисленията ми. Малко след това люкът изпука силно и се отвори, като ми разкри вътрешността на слабоосветена част от малък летателен апарат. Наведох се, за да огледам какво има вътре, но всичко бе доста семпло и някак си тясно.
Раган обясни:
— Това е просто един малък пътнически кораб, предназначен да превозва от двама до трима души заедно с пилота. Има и автопилот, така че ако решиш можеш да го ползваш.
Погледнах го кисело.
— Добре. Ще ползваш автопилота. Явно не са счели за необходимо да ти изпратят личен пилот. Това е още по-добре.
— Какво му е доброто? — озъбих се аз.
— Опитват се да те накарат да се почувстваш максимално удобно. Ако ти бяха изпратили един куп услужливи ородромци с широки усмивки на лицата, посочващи ти точно как трябва да направиш това или онова, нима щеше да се почувстваш по-добре?
Имаше право, затова реших да не протестирам. В края на краищата малко по малко трябваше да се уча да се оправям сам, колкото и да ми беше неприятно.
Раган ми посочи към вътрешността.
— Време е, Гари.
— Разбирам. — По типично земен маниер му подадох ръката си. Онзи свъси вежди.
— Това пак някаква шега ли е?
— На Земята с това показваме приятелство. Обикновен жест на дружба.
Раган замята подозрителни погледи ту към протегнатата му ръка, ту към лицето ми, сякаш се опитваше да открие нещо подозрително. Накрая направи същото.
Хванах ръката му и я раздрусах силно. После се напъхах в тясното пространство на корабчето и му кимнах, миг преди люкът да се затвори автоматично и да ме откъсне от единствените блзки до този момент, които бях имал. Щях да ги видя едва след близо година.
Набързо огледах тясното място и малките уреди, които присвяткаха около мен. Досетих се, че стъкловидната повърхност пред мен трябва да бе илюминатор, но бе почти черна, така че не виждах нищо през нея. Нещо раздруса корабчето, после то се наклони рязко надолу и усетих как пропадна под остър ъгъл. След кратки напрегнати минути движението стана по-плавно и заопипвах безцелно уредите около мен. Изведнъж черната повърхност на стъклото изчезна, като остави силна слънчева светлина да изпълни кабината. Когато очите ми свикнаха с блясъка, бавно се приближих до илюминатора, погледнах през него и мозъкът ми спря да функционира.
Пред очите ми се разкри цялото неземно величие на ородромската цивилизация.