Напълних дробовете си с въздух, ококорих очи за да се увеличи поглъщателната способност на зениците ми и захвърлих непотребния вече фенер. Нещо прищрака в главата ми. Любопитството ми нарасна до степен на истерия. Затичах се лудо нагоре. Дори не осъзнах кога съм преодолял ръба на нещо като плато, както и не забелязах веднага, че вече не съм обкръжен от дървета и че нагазвам в полуобгорена трева.
Внезапно, докато прескачах малкия дънер, изпречил се на пътя ми, се спънах в нещо и паднах по лице, като си разбих носа. Усетих изпукването на хрущяла, после острата пронизваща болка и чух собствения си вик.
Изправих се, притиснал с две длани носа си и полузаслепен от сълзите в очите ми. И тогава поредният грохот — сега вече съвсем близък и по-силен от всякога, накара кръвта във вените ми да застине. В същото време ме облъхна горещ полъх. За част от секундата във въображението ми се мярна видението на изригващ вулкан. И като че ли това, колкото и невъзможно да бе, се потвърждаваше от силно сияние на петнадесетина метра пред мен. Сърцето ми се раздумка така, че сякаш искаше да излети от гръдния ми кош.
Изведнъж сред лъчеструенето съзрях част от огромен, приличащ на диск обект, очертанията на който обаче се губеха в тъмнината, тъй че бе невъзможно да определя размерите му. От долната му част, извисяваща се на два метра над мен, се подаваха дебели стабилизиращи колони. Не беше трудно да схвана светкавично, че се касае за нещо с извънземен произход. А че това нещо е опасно разбрах едва когато от периферните му части се появиха отвори с диаметър около два метра и оттам избухнаха светещи кълба. От ударната вълна отлетях на десетина метра назад. Едновременно с това дочух нарастващ тътен и свистене. После паднах по гръб, ударих си главата в нещо твърдо и преди да изгубя съзнание видях как диска се озари от стотици ярки слънца, които превърнаха нощта в ослепителен ден. После усетих ужасна, изгаряща плътта ми топлина, болезнен спазъм в гърдите, чух се как изхърках и главата ми клюмна встрани, преди съзнанието ми да угасне.
2.
Когато отворих очи, съзрях пак разноцветни слънца. Само че тези бяха по-малки и не причиняваха болка. Инстинктивно премигах няколко пъти, докато се уверя, че светлината им не дразнеше зениците ми. Бе някакси необичайна и по-мека. Размърдах тревожно глава. Навсякъде малки слънца. Обърнах главата си на другата страна, като се помъчих да я обърна и под известен ъгъл надолу. /Защото очевидно лежах, макар да не бях определил положението си със сигурност/. За моя изненада от другата страна също имаше слънца.
Какво, по дяволите, ставаше тук? Ококорих силно очите си с едничкото желание да обхвана колкото се може по-голяма част от околната среда с периферното си зрение: около мен само малки слънца с размерите на бейзболна топка, всяко едно от които излъчваше различна светлина от спектъра. Съзнанието ми преодоля началния шок и успях да разбера, че се намирам в тъмно пространство, изпълнено единственно от странните слънца — източници на някакво излъчване, което не можех да определя.
Значи не бях мъртъв! В това поне се уверих. Но тогава къде се намирах и какви бяха тези светлинни лъчи, кръстосващи се около мен като многоцветна мрежа, съставена от цветовете на дъгата? Оставих настрана природата на лъчите и се заех с друг проблем — състоянието на тялото ми. Спомних си, че си счупих носа и че след това бях изхвърлен назад от ударната вълна. Повдигнах глава и за първи път огледах тялото си надолу. Дъхът ми секна на секундата. Това не Беше Моето Тяло! То беше голо и несъмнено човешко, но бе гладко и бляскаво като намазано с восък. Преди този инцидент се гордеех с доброто окосмяване по гърдите. Сега от него нямаше нито следа. Плъзнах поглед по-надолу. Сърцето ми направи един оборот и спря. Пъпът ми липсваше! Отрязъкът от червото, което трябваше да бъде на мястото си, липсваше. На неговото място — идеално гладка кожа!
Не знаех дали да плача или да се смея, но не ми бе нито до едното, нито до другото. Не знаех какво означаваше всичко това и кой бе постъпил така с мен, но това бе нищо в сравнение с ужаса, който ме завладя, когато видях, че слабините ми са съвсем гладки. Половите ми органи липсваха! Сякаш никога не ги бях имал!