Това е все едно да изкопаеш тунел между два бряга и да преминеш през него под десетметров воден пласт отгоре. Ще спра засега до този рудиментарен етап с техническите описания на пробивите и ще се върна на разказа си.
Посредством пробива този път се озовах в коренно различна част на кораба. /Забравих да допълня, че корабът бе един малък свят, в който физическите закони на Слънчевата система не важаха. Всичко се контролираше от физиката на Ородром./
Попаднах в спокойна обширна градина, изпълнена с ухание на цветя и шум на вода от малко клокочещо поточе, течащо между корените на гъсто наредените алеи от цветя. Вместо метален таван, над главата ми грееше синевата на земното небе. Тук-там се мяркаха няколко купести облаци, които ми се сториха малко бутафорни. На всичко отгоре липсваше и слънце, а по всичко личеше, че е ден.
С отворена уста зяпах илюзорния свят, обгръщащ ме с цялата си подправена реалност.
Мекият глас на един от двамата придружаващи ме наруши минутното ми реене в небесата.
— Това е илюзия — обясни той. — Имитира родната ви планета. Искаме да се чувствате като у дома си, поне докато кацнем на Ородром. За ваше съжаление природата там е доста различна от тази на Земята, за която без съмнение тъгувате. За това решихме поне докато сте на кораба да забравите, че сте в друг свят.
Погледнах извънземния с благодарност в очите. Наистина за миг бях забравил действителността. Всичко тук бе почти истинско.
— Благодаря — смотолевих набързо и след известно колебание попитах: — Ааа… мога ли да науча имената ви, ако се наложи да се обърна към…
Двамата се усмихнаха.
— Аз съм Раган! — каза единият и кимна към другия. — А това е Готраг!
Oтворих уста, за да се представя, но Раган ме изпревари:
— Знаем. Гари Гейтс.
Зяпнах.
— Не се учудвай. Знаем всичко за теб. От момента на раждането ти досега. Имал си нелеко детство, а родителите ти са умряли рано.
— Но откъде знаете? Никога не съм ви казвал за това!
Готраг поясни:
— Когато те взехме на борда и разбрахме, че можем да спасим най-ценното, твоят мозък, решихме да прегледаме дали е в изправност.
— Изправност?
Нищо не проумявах.
— Нищо лошо — поясни той. — Просто прегледахме и записахме спомените ти от целия ти живот.
Зяпнах в ужас.
— Прегледали? Записали? Нима можете да четете по мозъка?
— Трудно е за обяснение, но ще се опитам да го опростя до форма за възприемане от теб. Човешкият ви мозък се състои от милиарди невронни връзки, свързани в един биологичен център, който възприема, обработва и запаметява приетата информация в определени граници. Всеки един от тези неврони запаметява една определена част от тази приета информация. Свързани във верига, невронните връзки записват като на лента всяко действие влизащо в обсега на зрителните ви органи. Всъщност, мозъкът е една запаметяваща биомашина.
— Разбирам, но как …
— За вас хората — продължи Готраг — мозъкът е биомашина с ограничени възможности заради неспособността ви да го използвате пълноценно. Поради определени причини, криещи се назад в еволюцията ви, сте сложили психическа бариера пред останалите 90 процента от възможностите му, заради които сте се лишили от огромни по мащаби невероятни познания и способности.
Зави ми се свят. Знаех, че ако го оставя да продължи, щях да получа голям комплекс за малоценност.
Тактично кимнах с глава.