Докато се движи сред излязлата за обедна почивка тълпа, Изолта си мисли за онова, което Дот й беше казала за Джон и Виола. За секунда си представя как Джон стиска камъчето. Мръщи се, примигва, за да прогони спомена. Дори да бяха увлечени един по друг като деца, какво значение би могло да има това сега, в този момент? Само да можеше Виола да си намери партньор, който да я обича и да се грижи за нея, тя отново ще разцъфне, ще стане по-силна и по-самоуверена — последното нещо, от което има нужда сестра й, е някой като Джон, една изтормозена объркана душа, мъж с криминално досие. Смъртта на брат му ще го преследва завинаги. Това неминуемо ще го направи лабилен; и лесно ще го подтикне отново да започне да пие.
40.
Изчаках Изолта и Бен да си тръгнат. Изолта се поспря на входната врата.
— Сигурна ли си, че ще си добре за през нощта?
Кимнах и извих многозначително очи към тавана.
— Вече съм голямо момиче. Вие двамата вървете да се забавлявате.
Те трябва да прекарват известно време насаме, а и когато са тук, не мога да разсъждавам на спокойствие. Наблюдават ме прекалено отблизо, очите им са разтревожени, усмивките — кухи. Нещо не е наред. Изолта крие нещо от мен. Напомня ми за времето, когато бяхме тийнейджърки и живеехме у Хети — за начина, по който сестра ми се затваряше, когато се опитвах да кажа каквото и да било, свързано с миналото.
— За бога, Виола — казваше тя и се извръщаше от мен. — Просто млъкни, става ли?
Но сега не става дума за миналото. А за бъдещето. Всяка сутрин се събуждам с усещане за надежда, с чувството, че на този свят са останали още възможности. И всичко това е заради Джон. Трябва да направя промени; трябва да оздравея.
Господин Гроф ме посъветва да се храня по малко шест пъти на ден и аз си представям енергията от тази храна като животворни пламъци в стомаха ми. Няма да си позволя да мисля за студени тлъсти буци мас. Свивам длани в юмруци, за да не опипам допълнителния слой под кожата на ръцете ми или гънките около китките ми. Припомням си молитвите на учителя ми по йога, сутрите, които обясняват как да се използват йогистките практики, за да се преодолеят страданията на ума. Изи внимава да не оставя вратите на гардероба си отворени, така че да не виждам голямото огледало, закрепено от вътрешната им страна. Знам, че се страхува нещо да не ме подтикне да се върна към предишното си състояние. Но аз съм твърдо решена да не го допусна.
Когато й казах за духа на Поли, по лицето й се изписа същото изражение, което придобива, когато я попитам кога можем да се върнем в Съфолк: едновременно предпазливо, напрегнато и празно. Така че държа плана си в тайна — ще хвана влак, после такси и ще повторя пътуването, което беше предприела тя през лятото, когато отиде да види конете. Ще посетя жената, при която беше отседнала. Открих името и адреса й в тефтера на Изолта. Ще намеря Джон сама, без помощта на сестра си.
Отварям крановете, водата се излива във ваната. Сипвам обилно количество розова пяна в нея. От извиващата се топлина израстват мехурчета, пукат се и блестят. Мирисът на рози е завладяващ. Бавно се потапям, облягам глава на студения ръб на ваната. Харесвам лекотата, с която се сдобива тялото ми благодарение на водата; това нейно качество ме подлъгва да си мисля, че съм безтегловна. Харесвам лекото побутване на водата, забавеното движение на крайниците ми — подобни на водорасли в топлото.
Шкафът в банята на Изи е претъпкан; прокарвам пръсти по бурканчетата със сенки и червилата. Не мога да си представя защо са й необходими толкова много кремове и лосиони, толкова цветове, с които да боядисва кожата си; експериментирам с лек слой розово върху устните си, с потупване полагам сребро върху клепачите си. Спомням си за огромната колекция на Джуди. Изпитвахме благоговение пред нейната бъркотия от лъскави гланцове за устни и лакове за нокти, пред обърканите купчини евтини колиета и крещящи обеци, пред целия онзи оплетен тийнейджърски разкош.
Нямам почти никакви дрехи: само един анцуг, стари джинси и пуловери. Навремето се обличахме в специални тоалети, когато трябваше да говорим с боговете. Спомням си една мръсна нощница, която принадлежеше на мама. Обичах шепота на прозрачната материя по голите ми крака, къдрите най-отдолу се люлееха покрай петите ми.