Лицето на Бени стана тъжно.
— Никога не бих си позволил подобно нещо — въздъхна той. — Ние сме amigos…
— Исусе! Имаш доста странна представа за приятелството!
— Може би. Ще ти призная, че преди теб не съм имал истински приятели.
Стояха един срещу друг и се гледаха. Двигателят на мустанга изстиваше с тихо пропукване. Кроукър напразно се опитваше да открие нещо особено в изражението на Бени. Този човек продължаваше да бъде загадка за него.
— Попаднах на секретни документи — промърмори с въздишка. — Агент с кодово име Серо ръководи секретна операция за дестабилизацията на Мексико, въоръжавайки определени сепаратистки движения… — Забеляза как очите на Бени се разширяват от учудване и кимна с глава: — Да… Естрела Лайес ми каза, че така те е наричал дядо ти. Серо, планината…
— Не е трябвало да го прави — рече с огорчение той. — Това беше нещо свещено, засягаше единствено Хумаита и мен…
Кроукър не обърна внимание на меланхолията му:
— Точно така. Сега може би разбираш как се почувствах аз. Заедно се спасихме от тигровата акула, заедно погребахме Соня. Аз ти се доверих, Бени… Това също е свещено, не мислиш ли? Нещо, което засяга само нас двамата. Но ти злоупотреби с моето доверие и ме излъга. Как очакваш да реагирам на всичко това?
— Продължаваш да имаш моето доверие, Люис.
— Какво означава това, по дяволите? За теб ли става въпрос в компютъра на правителството? Ти ли си призрачният агент? В момента не бих се обзаложил за противното. Въпросната операция е организирана перфектно, не спира нито за миг. Все по-близо сме до деня, в който определени кръгове, свързани с правителството на САЩ, ще управляват Мексико в полза на собствените си икономически интереси. Организацията на подобна операция изисква задълбочено планиране и страшно много пари. Но когато става въпрос за Латинска Америка, не помага нито планирането, нито капиталовите инжекции. Единственото, което има значение, е определено ниво на ноу-хау. Разбираш какво имам предвид под ноу-хау, нали Бени? Връзки, връзки и пак връзки… В Латинска Америка нищо не се постига, без да си лягаш и ставаш с корумпираните типове, които дърпат конците на всичко… А това е по твоята специалност…
— Може би, amigo. Но мислиш ли, че само аз върша подобни неща?
Вятърът се усили и засвири между въжетата на яхтите, разклащайки неподвижните им корпуси. Дъждът барабанеше по покрива на бараката.
Бени реши да се възползва от мълчанието му и смени темата:
— Наистина не съм ти казвал, че познавам Естрела и Махур, а също така и някои други хора, Люис…
— Те са мъртви, Бени — прекъсна го Кроукър. — Всички, с изключение може би на Махур… Но подозирам, че ако е жив, той също би желал да е сред покойниците…
Пристъпи крачка напред и стовари юмрук в брадичката на латиноамериканеца. Стори го бързо и майсторски. Пурата излетя от устата на Бени и той се тросна по гръб на мокрия цимент.
— Dios mio! — простена парагваецът и механично опипа челюстта си.
— Тъпо копеле! — надвеси се заплашително над него Кроукър. — Нима не виждаш докъде те докара шибаната игра с близнаците? Я преброй мъртвите: първо Соня и Вонда Шепърд, после Естрела, Пабло Лайес и Махур!
Бени цъкна с език и започна да опипва зъбите си. „Дано съм счупил някой от тях“ — рече си Люис и гневно продължи:
— Но какво ти пука, по дяволите? Сам призна, че никога не си имал приятели!
— С изключение на теб, amigo.
— Престани да ме наричаш така! — сопна му се и извади магическия камък от джоба си. — Ще ти кажа истината, Бени… Онази истина, която започна да се очертава, след като ми даде магическия камък на дядо си. Честно казано, още не разбирам защо го направи. Може би си искал да ме подкупиш, за да излезем в морето, а? За какво ти бях нужен, Бени? Може би да те превозя до мястото, на което са скрити свещените кости на Хумаита? — Камъкът се приближи към лицето му: — Къде са те, Бени?
— Престани да размахваш този камък — промърмори Бени и бавно се изправи. — Той не бива да попада в неподходящи ръце… Ние с теб не притежаваме силата на лечители. Но Антонио и Хектор са ученици на Хумаита и знаят тайните му… Този камък в ръката ти е нещо като склад, в който са скрити всички умения на стареца. Ритуални псалми, заклинания и магии…
Кроукър опипа гладките стени. Спомни си как с помощта на този камък беше изтръгнал Рейчъл от дълбоката кома, как бе принудил Хектор да направи признания.
— Вземи си го, Бени. Не го искам.
— Подарък не се взема обратно — поклати глава парагваецът. — Приема ли го, той неминуемо ще се превърне в инструмент на злото…