Магическият камък се плъзна по палубата и Кроукър скочи след него. Това беше грешка. Осъзна я в момента, в който опънатото му като струна тяло вече беше във въздуха. Първо трябваше да неутрализира Хектор… Коляното на близнака потъна в кръста му, пред очите му се появиха разноцветни искри. Успя да се претърколи миг преди острието на скалпела да се забие в тялото му. Опита се да нанесе удар, но Хектор с лекота му попречи.
Едната ръка на близнака сграбчи магическия камък, другата се заби в лицето на Кроукър. Той замаяно политна, обзе го някаква странна апатия. Преди години, по време на лов в планините на Монтана, беше изпитал същото. Полумъртъв от студ, отпуснал се в лапите на бялата смърт, гледаше на живота някак отстрани, с дълбоко примирение. Потъваше в здрача на един странен свят, където движенията бяха немислими и нищо нямаше значение…
С немигащи очи гледаше как дланта на Хектор се разтваря и магическият камък на Хумаита в нея хвърля мрачни отблясъци.
— Видя ли как действа? — изръмжа той и бинтованото му лице започна да се приближава. — Държа душата ти в шепа, moricone! Можеш да се бориш колкото щеш, но измъкване няма! — Бавно приклекна над главата му и продължи: — Сънувах го тоя момент, знаеш ли? Усещах аромата на мангрово дърво, дъжд шибаше лицето ми… Усещах и нещо друго болката, която си ми причинил… После използвах скалпела си и открих тайната на живота и смъртта… — На лицето му се появи зловеща усмивка: — В ръцете си държах отрязаната ти глава, от която капеше кръв!
Магическият камък кацна върху челото на Кроукър, свободната му ръка издърпа скалпела, потънал дълбоко в дъските на палубата.
— Искам да усетиш всичко — продължи той. — Искам да видиш приближаването на смъртта. Тя е предсказана от тъмните камъни, тя е в очите ми… Скоро няма да познаваш нищо друго, освен нея… — Скалпелът се насочи към гърлото му: — Тя се приближава, senor… Усещаш я, нали? Тя идва!
Екна изстрел, Хектор се люшна встрани, от рамото му бликна кръв. Зад него се очерта фигурата на Бени. Проснат по корем на палубата, той стискаше тъпонос револвер 22-ри калибър с двете си ръце. Разнесе се втори изстрел, разлетяха се трески, но Хектор вече не беше там. Тялото му се преобърна през борда и изчезна във водата.
Очевидно останал без сили, парагваецът изпусна оръжието.
— Amigo?
Гласът му беше слаб и дрезгав.
Кроукър примигна няколко пъти, кръвта във вените му бавно се раздвижи. Неестественото вцепенение започна да го напуска. Надигна се и тръгна към приятеля си. Раната му беше дълбока, кръвта шуртеше като фонтан и се събираше в локвичка под него.
— Лоша работа, Люис…
— Не се безпокой — рече му и се залови да го превързва. Свали ризата си и я разкъса на ивици с помощта на стоманените си нокти. Започна да ги увива около раната, давайки си ясна сметка, че в момента най-важното е да спре кръвотечението.
— Да се безпокоя ли? — изсмя се Бени, но лицето му се сгърчи от болка. — Нима имам причини за безпокойство? Получих смъртоносна рана, намираме се насред пущинаците!…
— Млъквай!
— За пореден път ще пропусна обидите ти покрай ушите си… Това… Това е горе-долу всичко, което мога да сторя при създалите се обстоятелства… — Лицето му се изкриви от болка, тъй като Кроукър стегна здраво превръзката: — Не, няма да се безпокоя! Не можем да се върнем на пристана, защото там ни очаква Антонио… А някъде във водата се спотайва Хектор, опасен като тигрова акула…
— Хектор го забрави! — изръмжа му и огледа резултата от работа си. Не беше кой знае какво, но все щеше да помогне. — Хектор кърви като заклано прасе и ще привлече всички крокодили в радиус от пет километра наоколо…
— Ти все още не си даваш сметка, че си имаме работа с близнаците Бонита, amigo — въздъхна с болезнена гримаса Бени. — Те закусват с крокодили! — В очите му се появи отчаяние: — Освен това той отмъкна и камъка…
Кроукър извади джобното си фенерче и бързо огледа палубата. От камъка нямаше следа. Изправи се и тръгна към кърмата. Сега не му беше времето за подобни тревоги. Запали мотора и насочи скутера към средата на канала. Излезе от теснината и увеличи скоростта. Скоро бяха далеч от пристана, сами сред разпенената вода и невидимите нощни хищници…
Това беше Дивия канал, който водеше към Кут Бей. Бени направи опит да седне, но от гърдите му излетя дрезгав вик и тялото му падна в локвата кръв.
— Къде отиваме, amigo? Дори да знаеш накъде сме тръгнали, до сутринта аз ще бъда мъртъв…
— Не мърдай — отвърна Кроукър. — Губиш кръв.
— Не мога, Люис. Престана ли да говоря, трябва да мисля за това, което предстои да ми се случи…
— Нищо няма да ти се случи! — ядосано изръмжа той. — Ти си яко копеле!