— Яките копелета умират като всички останали — отвърна му и направи опит да се разсмее. Но от устата му излетя задавена кашлица.
Кроукър разтревожено го погледна. Надяваше скалпелът да не е достигнал до белия му дроб. После насочи вниманието си към управлението на скутера: нещо доста трудно през нощта, особено при висока скорост. Но друг начин нямаше — кръвта на Бени изтичаше с всеки удар на сърцето му…
— Хей, amigo, знаеш ли вица за онзи, дето вървял подир линейките? — Бени дишаше тежко, сякаш току-що беше покрил маратонска дистанция при 40 градуса жега. — Някакъв фермер бил прегазен от трактора на съседа си и…
Кроукър се засмя, но той се отказа от усилията си и промърмори:
— Много кръв, мамка му…
Секунда по-късно пред очите на Кроукър се появи познатият силует на разклоненото и изсъхнало дърво, който стърчеше направо от водата. Веднага след него започваше тесен, трудно забележим отстрани канал.
— Къде сме? — надигна глава Бени, усетил как скутерът рязко намалява скоростта.
— У дома — отвърна му, изключи двигателя и насочи носа към едва забележимото устие. — Разбира се, ако си индианец семинол, който разговаря с птиците и рибите…
— Това ми прилича на шибан сериал от Уолт Дисни — направи гримаса Бени, а Кроукър преметна въжето върху кола, който се издигаше в края на малкия пристан.
Изправен върху влажните дъски, вдъхна познатия въздух, после се обърна и взе на ръце отпуснатото тяло на приятеля си…
Глава 3
Каменното дърво има две души. Това го казваха не туристите, а рибарите кореняци в блатата, които едва ли можеха да бъдат обвинени в прекалено суеверие. Индианецът се беше заселил тук с убеждението, че това е центърът на света. Така беше казал и при първата си среща с Кроукър:
— Тук, в центъра на света, аз мога да слушам…
— И какво чуваш?
— Всичко — беше отвърнал той.
А Кроукър разбра, че именно този човек трябва да бъде негов водач. После, в продължение на много дни и нощи, изпълнени с тихи разговори и приятно мълчание, започна да разбира, че е тук за нещо много повече от уроци по риболов.
Хората се страхуваха от Каменното дърво по начина, по който се страхуваха да останат сами във враждебната нощ. Никой не можеше да обясни защо се получава така, но в крайна сметка индианецът остана да живее в почти пълна изолация и това явно му харесваше. На моменти Лю беше убеден, че той умишлено подклажда страха на околните, използвайки го като преграда срещу любопитството им.
Каменното дърво живееше в дървена хижа с ламаринен покрив, издигаща се на късче твърда земя, заобиколено почти отвсякъде от червени мангрови храсти. Тези растения живееха почти изцяло във водата, преплетените им коренища и клони изграждаха непроходима стена, а хижата беше защитена от тях като средновековен замък. Една тънка песъчлива ивица беше връзката й с „голямата земя“.
Тялото на Бени натежаваше с всяка крачка. Добрал се най-сетне до пътеката пред хижата, Кроукър беше толкова приведен под тежестта на приятеля си, че приличаше на болен от артрит старец. Както винаги мина покрай испанската вишна, която се издигаше над ниските храсти. По това време на годината плодовете й бяха зелени и приличаха на диви ябълки. Когато узрееха, ставаха бели и сочни, но това не им помагаше да заприличат на нормални вишни. На външен вид изглеждаха вкусни, но сокът им беше няколко пъти по-отровен от сода каустик. Известният испански природоизпитател Понедел Рей беше изял една такава вишна и беше умрял в страшни мъки. Като дете Каменното дърво беше сторил същото, но по неизвестни причини беше останал жив, макар и след тежко и продължително боледуване. Така се беше родил и прякорът му. Баща му го кръстил Каменното дърво…
Някакво движение отпред го накара да замръзне. Джо бавно се плъзна от изсъхналата трева, очевидно изпълнен с любопитство към новодошлите. Джо беше триметровият смок на Каменното дърво.
Кроукър се отпусна на колене и му подаде протезата си. Раздвоеното езиче на смока се стрелна навън и докосна изкуствената материя, миг по-късно тялото му се уви около китката му и се плъзна нагоре. Главата му докосна бузата на човека, езичето отново изскочи и опита соления вкус на потта.
— Всичко е наред, Бени — дрезгаво рече Люис. — Пристигнахме.
Не получи никакъв отговор. Бени беше припаднал.
Кроукър подсвирна, изправи се и заизкачва покритите с мъх дървени стъпала. Вратата се отвори, на прага се появи неясен силует. Вътрешността на хижата беше осветена от ярките лъчи на газов фенер, пламъчета на множество свещи играеха по стените. Каменното дърво беше слаб и жилав като тръстиките, които обграждаха дома му.