— Това е Джо — отвърна му. — Смок-удушвач, мой добър приятел.
— Ти си превъртял!
— Нищо подобно. Джо е личност, освен това носи и съвсем конкретна полза. Ходи на лов за други змии, включително и за петнистата гърмяща змия, която е изключително опасна…
— А обича ли да си хапва водни мокасини? Тези гадини ги мразя особено силно!
— Не се въдят тук. Водата е прекалено солена за каквито и да било водни змии.
— Dios — въздъхна Бени и затвори очи.
Кроукър се вслуша в звуците на бързо приближаващата се буря. Ушите му пропукаха от рязко падналото атмосферно налягане. Сякаш в потвърждение на мислите му над блатата се разнесе оглушителна гръмотевица. Сведе очи към мъжа в ръцете си. Само оцелелите от експлозии или земетресение носеха подобна маска на лицата си. Маска на безжизненост и примирение, сякаш душите им бяха отнесени от могъщата стихия…
— Как се чувстваш, Бени? — тихо попита той.
— Ни жив, ни мъртъв — отвори очи той. Беше необичайно спокоен и вглъбен в себе си. — Искам да ти кажа нещо, amigo…
— Не сега — спря го. — Сега трябва да почиваш.
— Сега, сега! — раздразнено го погледна приятелят му. — Не отричам, че те излъгах! Pero esto es agua pasada no mueve molino… Но всичко това вече е минало. Бях принуден да го сторя, знаеш. Костите са единственото нещо, което е останало от дядо ми. Исках да бъда сигурен, че няма да попаднат в ръцете на неподходящи хора…
— Например в ръцете на Антонио и Хектор — подхвърли му.
— Това би било ужасна катастрофа — призна с въздишка Бени.
— Да разбирам ли, че костите не са тяхно притежание?
— Че какво друго? — погледна го с недоумение. — Ако бяха у тях, не биха ми ги върнали срещу всичкото злато на света!
Пламъчетата на свещите несигурно потрепваха. „Сякаш са символи на бурята и на неизвестното бъдеще“ — рече си Кроукър.
— Кой ги притежава тогава? — попита. — С кого трябваше да се срещнеш в полунощ?
— Рубине.
— Раф?! Я не се занасяй!
— Не съм изненадан от твоето недоверие — въздъхна Бени. — По-скоро съм разочарован… Зная, че сам съм си виновен за това, но Бог ми е свидетел — това е истината!
— А защо трябва да ти вярвам?
Раненият направи безуспешен опит да се разсмее.
— И аз не виждам причина да го сториш — рече и за миг затвори очи. Сякаш черпеше сили от някакъв скрит кладенец. — Mira, amigo… Направих грешка. Не ти се доверих. Как ще постъпиш сега? Нима ще ме заклеймиш завинаги, без право на прошка? За добро или лошо, Люис, аз съм в ръцете ти…
Кроукър замълча. Не виждаше нищо, но чуваше всичко. Точно както го беше учил Каменното дърво.
— Хайде, почвай — промълви най-сетне. — Искам да узная всичко за теб и Раф.
Бени с облекчение въздъхна. Сякаш беше чакал решението на приятеля си със затаен дъх.
— Като кмет на Маями Рубине влезе в делови отношения с един колумбиец на име Габриеле. Голям умник, който в крайна сметка се озова в затвора…
— Защо?
— Стана една, не ти е работа! — намръщи се от погнуса той. — Онзи идиот решава да използва парите на Раф за контрабанда на наркотици. За човек като него изкушението е неудържимо: купища мангизи, интересен живот, огромна власт… — Бавно поклати глава: — Както и да е… Габриеле купува огромна немска овчарка. Негов приятел, ветеринарен лекар, върши останалото… Операция на стомаха, дузина пликчета кокаин вътре, фини шевове… После овчарката заминава за Щатите.
— Дотук ясно. Какво стана после?
— Аматьорска работа, ето какво… Тъпият ветеринар забравил да стерилизира пакетчетата и кучето получава вътрешна инфекция. Митничарите виждат, че животното е болно, и го изпращат на преглед в американска лечебница. Ветеринарите го снимат на рентген, откриват кокаина и Габриеле е закован… Бени замълча колкото да събере сили, после продължи: — Раф не знае нищо за тая работа, или поне така казва… Но иска от мен да оправя бъркотията. В смисъл да го измъкна от съдружието с Габриеле… Ако е възможно със задна дата, иначе политическата му кариера отива на кино. Но скандалът вече е избухнал, аз не мога да сторя нищо. Просто защото колумбийските власти ме режат и изобщо не желаят да разговарят с мен… Тук трябва да добавя, че това е едно направо невероятно решение, имайки предвид връзките ми в правителството на тази страна… В крайна сметка вдигам ръце, особено след като ми се обаждат по телефона и ме заплашват… Раф е бесен, но решението ми е окончателно. Два дни по-късно се появява пак и ми предлага сделка: аз го измъквам сух от водата, а той ми връща костите на Хумаита…
— Това ми прилича на подкуп — присви очи Кроукър.
— И на мен ми се стори така — призна Бени. — Но изкушението беше огромно… Откачих го от ченгела с цената на няколко скъпоценни услуги… Muy precioso! Направих така, че никой да не подозира за връзките му с Габриеле, да не говорим за смърдящата контрабанда.