Дарлинг прави всичко възможно да попречи на Кроукър за установяването на контакт със СОБК. Това е напълно естествено. От своя страна СОБК стига до заключението, че Кроукър е минал на страната на противника. Това пък обяснява покушението при моста „Брикъл“.
„Каква ирония на съдбата — помисли си той. — Антонио Бонита го беше предупредил, че всички го лъжат. Всички, с изключение на него самия…“
Глава 4
Каменното дърво беше клекнал до един храст, сам в дъждовната нощ. Кроукър се настани до него. Джо остана в хижата да охранява Бени.
— Следя хода на бурята — рече индианецът. — Човек не бива да се страхува от вятъра и дъжда… — Мазолестите му пръсти стискаха раздвоено клонче. — Тая буря, дето те гони, се крие в хамака… — „Хамак“ беше индианската дума за гора. — Вече е много близо…
— Отивам да я открия — кимна Кроукър.
— Не забравяй на какво съм те учил — погледна го в очите Каменното дърво.
— Ти ще се грижиш за Бени, докато ме няма.
— Приятелят ти ще бъде в безопасност.
Той се надигна, но здравата ръка на индианеца го спря.
— Да мразиш бурята означава огромна загуба на енергия. По-добре открий път към сърцето й…
— Вече е имало опити в тази насока — въздъхна Кроукър. — Братята са успели да убият „сукиа“ именно защото той ги е обичал…
— На силата се отговаря със сила — вдигна юмрук Каменното дърво. Главата му се наклони: — Ослушвай се! Не пропускай нищо! Сам ще решиш какво е истина, и какво илюзия!
— Защо не? — почти се изсмя Кроукър. — Откакто се забърках с близнаците, всички ме лъжат!
— Учудваш ли се, Крачещ ибис? — вдигна ръце индианецът. — Живеем в лъжовен свят. Истината свети отвъд него. Лежи дълбоко под водата, на океанското дъно… Духовете разговарят с мен. Съществуването не е ограничено в света, който виждат очите ни. Ние сме пеперуди в хербарий, стига да го позволим… — Главата му рязко се завъртя, но приятелят му не чуваше нищо, освен воя на вятъра и плющенето на дъжда. — Тръгвай! — добави Каменното дърво и го изгледа отдолу нагоре: — Убеден си, че тази буря е смъртоносна, Крачещ ибис… Но не се поддавай на заблудата. За теб тя е нещо съвсем друго…
Кроукър безшумно се плъзна в гората. Дъждът продължаваше да плющи върху мангровите листа. След двадесетина крачки хижата на Каменното дърво се разтопи в мрака. От двете му страни стърчаха разкривени клони, разклащани от поривите на вятъра.
Спря под испанската вишна: не знаеше накъде да поеме. Спомни си как се чувстваше сред мрака там, у дома. В Ню Йорк работеше нощем, когато другите спяха. А благодарение на работата му те спяха добре. Но понякога у дома стават странни неща, особено нощем… Човек губи ориентация.
Нормалният ритъм на живота — събуждане, закуска в осем, тръгване за работа в девет — всичко това се нарушава. Човек неволно започва да разчита на себе си, тъй като връзките с нормалния свят ги няма.
Всичко това му носеше полза. През деня цареше невероятна бъркотия — какофония от звуци и забързани движения, хората просто са ангажирани с непосредствените си проблеми. През нощта те спят, бъркотията стихва. Тогава идва ред на онзи ритъм, който Каменното дърво нарича „разширена реалност“ и който наподобява горските шумове.
Кроукър усещаше присъствието на Хектор в дъждовната нощ. Близнакът бе ловец, още от първата им среща. Мечтаеше именно за подобна ситуация. Хищник и жертва, сами в нощта. Какви бяха думите му? Човек може да бъде разбран само, когато е сам.
Вятърът беше свеж, с неповторимия аромат на озон. Откъсна зелен плод с помощта на металните пръсти на протезата си и започна да се спуска по полегатия склон.
Постепенно си даде сметка, че някой го наблюдава. Две кехлибарени очи проблясваха иззад храстите, докато той внимателно си пробиваше път напред. Гората скоро свърши. Пред очите му се разкри океан от мангрови храсти и ниски дървета: бяло върху твърдата земя, черно на границата между суша и вода, червено в средата на канала. Щракна с пръсти и кехлибарените очи изчезнаха.
Втурна се след тях. Разстоянието беше малко, това му позволяваше да следи движението на неясния силует. Зелените клонки едва се поклащаха. Напредваше бързо и скоро си даде сметка накъде вървят. Бяха на тясна ивица суша, която щеше да свърши след около триста метра, опирайки във водите на канала. Увеличи темпото, изпревари сянката и изскочи насреща й точно там, където сушата свършваше. Тя стъписано се отдръпна назад, изправи се на задните си крака и заплашително изсъска.