Выбрать главу

Кроукър замръзна на място. Господи, това беше рис!

Прииска му се да потъне в песъчливата почва. Фосфоресциращите очи на звяра бяха заковани в лицето му, предните лапи с остри нокти гневно пореха въздуха. Бавно и с безкрайно внимание мъжът започна да се оттегля.

Точно в този момент връхлетя Хектор. Сякаш летеше на крилете на вятъра и дъжда. Стовари се върху гърба му и му нанесе силен удар в ребрата. Двамата паднаха сред мангровите коренища на брега и започнаха да се търкалят.

Но Бонита имаше на своя страна както изненадата, така и предварително обмислен план. Протезата на Кроукър попадна в чатала на здрава клонка. Почвата под нея беше мека и не му даваше нужната опора. Замахна напосоки, търсейки огнестрелната рана на рамото му. Надяваше се да му причини достатъчно болка, за да може да се измъкне. Но той изобщо не изглеждаше омаломощен.

Напротив. Ловко възседна Кроукър, юмрукът потъна в лицето му със страшна сила.

— Това е за първия път, когато счупи носа ми! — просъска. — А това за втория! — Нов нокаутиращ удар. — А сега ще платиш за раната, която ми нанесе!

Кроукър се задави от собствената си кръв, за миг загуби съзнание.

Ударите спряха така неочаквано, както бяха започнали. Той с мъка отвори очите си, изцапани с кръв и кал. В едната си ръка Хектор държеше магическия камък на Хумаита, в другата проблясваше скалпел. Порезната рана на бузата му зееше, сякаш зачервена от гняв.

— Антонио каза да го чакам — просъска. — Каза да не те пращам на оня свят без него… Проклет глупак! Тая нощ обаче няма да стане! Mira, senor, как чудотворните сили на Хумаита излекуваха рамото ми. Тази нощ принадлежи на ловеца! — Наведе се над Кроукър: — Гледай ме в очите! Искам да видиш смъртта си в тях!

Той неволно се подчини. В кехлибарените очи на близнака светеше бясна злоба, но и още нещо… В сърцето му потрепна плаха надежда. Прекрасно разбираше, че няма никакви шансове във физическото единоборство. Следователно беше длъжен да потърси друг начин…

— Искам да те питам нещо, Хектор — задъхано промълви. — Как е възможно Антонио все още да е влюбен в Роза?

— Какви глупости дрънкаш?

Острието на скалпела спря на сантиметри от лицето му. Сега най-важното беше да се печели време.

— Нима не знаеш? — продължи той. — Нима не разбираш, че това е причината да ме харесва? Между Роза и Соня има някаква невидима връзка. Антонио я усети още при първата ни среща, в къщата на Соня…

— Не знаех, че е бил там — отвърна Хектор и в гласа му за пръв път пролича колебание. — Нищо не ми е казвал.

— Че как ще ти каже? — изсумтя Кроукър. Стоманените пръсти започнаха бавно да дълбаят мекия торф, търсейки по-добра опора за протезата. — Нали щеше да го попиташ какво е търсил там? А не би посмял да ти каже истината… Защото той дойде да ми признае за убийството на Роза…

— Защо би сторил подобно нещо? — подозрително го изгледа близнакът.

— Защото ти си прозрял истината. Роза действително го е променила. Той е осъзнал това в момента, в който си я убил. Според мен точно тогава е осъзнал природата на злото, което се таи в душите ви…

Върху лицето на Хектор се изписа открито облекчение.

— Сега вече съм сигурен, че лъжеш! — изръмжа. — Ако това, което казваш, е истина, защо Антонио продължава?

— Много просто. Защото не може да спре. — Протезата беше потънала няколко сантиметра в торфа, получи се нещо като опора. — Вашият начин на живот е излязъл извън контрол, вие просто се подчинявате на инерцията… Прав ли съм, Хектор?

— Играта — кимна Хектор. — Прав си, разбира се… Madre de mentiras, не ми повтаряй отдавна известни истини!

— Но Антонио е на края на силите си — продължи Кроукър. — Все по-трудно му е да продължава… Биомеханичната протеза бавно се завъртя в торфа, палецът изскочи отгоре. — На практика той е различен от теб. Хумаита е прозрял това и се е опитал да ти го противопостави… И тук съм прав, нали?

— Хумаита! — просъска през стиснати зъби. Името на стареца прозвуча като обида. — Винаги е искал да ни раздели! Пренебрегваше връзката между нас, твърдеше, че сме отделни индивиди! Но тъмните камъни знаят, че е грешил! Той искаше да прекъсне кръвната връзка между нас! Защо? Нима не е бил наясно, че ние не можем да живеем разделени?

Кроукър започна да разбира какво се крие зад всичко това.

— Искаш да кажеш, че ти не можеш да живееш самостоятелно — подхвърли той.

— Не! — Лицето на близнака беше потъмняло от лошите спомени. — Говоря за двамата! Винаги за двамата!