Насочи се към гъсталака, сигурен, че ще открие каквото му трябва. Но едва направил първата крачка, пред него внезапно се появи лицето на Антонио. Реакцията му се оказа твърде бавна. Късата и дебела тояга го улучи в слепоочието със страшна сила, тялото му се строполи като подсечено…
Глава 5
Пистолетът е твоята дясна ръка! Никога не допускай да се превърнеш в инвалид!
Това предупреждение висеше в рамка на стената на полицейското управление. „Наистина е така — клатеха глава ветераните, които посрещнаха Кроукър в първия му работен ден. — За началниците това е част от политиката, защото никой не иска да изгубиш шибаното си пушкало. Но за нас е друго: ако те гръмнат с личното ти оръжие, ти се пренасяш в небесните селения, но на мен ми пишат черна точка в досието, защото не съм опазил партньора си…“
Спомни си това в момента, в който дойде в съзнание. По простата причина, че се беше превърнал в инвалид.
Избърса дъждовните капки от лицето си и с недоумение втренчи очи в чуканчето на лявата си ръка. Неизвестно как Антонио беше успял да се справи със заключващия механизъм на протезата и сега той се чувстваше гол и безпомощен като пеленаче.
Надигна се, седна, изохка и опипа главата си. Пулсиращата цицина беше огромна и болезнена. Пое дълбоко дъх и бавно се огледа. Намираше се на борда на скутера, с чиято помощ се бяха придвижили до хижата на Каменното дърво. Дясната му ръка потъна в джоба, сърцето му се сви. Магическият камък на Хумаита липсваше. Антонио се беше погрижил да го лиши от всякакъв шанс.
Изправи се на крака, понечи да тръгне към носа, но рязко спря. Толкова беше свикнал с тежестта на протезата си, че без нея се почувства като яхта без рудан. Очите му се насочиха към водата. Малко под повърхността се виждаше тялото на огромен алигатор, чиито малки зли очи безстрастно го наблюдаваха.
Олюля се и тръгна напред, приковал поглед в палубата. Добре помнеше, че револверът на Бени беше останал някъде тук, но не можеше да го открие.
— Оръжието го няма, senor — обади се зад гърба му Антонио.
Миг по-късно се появи. В ръцете си държеше картечен пистолет „Мак-10“ — едно оръжие, което беше в състояние да изстреля десетки куршуми в секунда.
— Защо ти е нужна тази артилерия? — промърмори Кроукър. — Аз съм сам…
— Сам, но опасен. Убил си Хектор въпреки магическия камък на Хумаита… — Лицето му беше като маска, под която леко потрепваха напрегнатите мускули. — Питам се какво ли е било тайното ти оръжие…
— За какви оръжия говориш — въздъхна Люис и леко повдигна лявата си ръка. — Успял си да откачиш дори протезата ми…
Антонио с нищо не показа, че го е чул, кехлибарените му очи развълнувано проблеснаха:
— Плаках за него, senor… Verdad… Бях дал клетва да го закрилям и я спазвах. Правех всичко възможно… Но в края на краищата Хектор имаше своите желания…
— Които следваше до края — кимна Кроукър. — Както винаги е правил…
— Браво, детективе. Разкрил си всичко… — Бонита направи безуспешен опит да вложи ирония в думите си. Главата му леко се завъртя: — Питаш ли се защо все още не съм те убил? Ще ти отговоря: нужен си ми, за да се измъкнем от шибаните блата!
— Къде отиваме?
Късото и грозно дуло на автомата посочи към носа.
— Ти как мислиш?
— Разбира се. Ясно като бял ден…
— Не искаш да ми кажеш, а? — хилеше се Антонио. — Не искаш да повярваш, че знам? Да, точно така… Отиваме на срещата на Бени… Най-сетне ще получа костите на Хумаита!
— Представям си колко много ги искаш — промърмори Кроукър, докато вървеше напред. — Предполагам, че силата им е далеч по-голяма от тази на магическите камъни.
— Общо взето, така е. Но камъните също са важни. Когато притежавам и костите, ще бъда наистина могъщ. Все едно, че Хумаита е възкръснал… — Юмрукът му се притисна към гърдите: — Цялата сила на стареца ще бъде тук, вътре в мен!
Другият мъж неволно потръпна. Даваше си сметка, че трябва на всяка цена да предотврати това. Настани се зад кормилото на скутера и промърмори:
— Не мога да разбера защо си позволил на Хектор да го направи… Хумаита е бил твой учител, вярвал ти е… Животът ти е бил предопределен. Но ти решаваш да изгориш всичко това на погребалната му клада… Помогнал си на Хектор, дори си му простил… После двамата заедно обръщате гръб на истината и се залавяте за зловещата си работа.
— Нямах друг избор, senor.