— Глупости! — рече Кроукър, запали мотора и включи на заден ход. — Избор винаги има. Ние сме хора именно защото запазваме правото си на избор. Това важи и за теб, Антонио.
— Madre de mentiras! — изръмжа близнакът. — Животът за хора като теб сигурно е песен! Имаш всички отговори!
Кроукър насочи лодката към средата на плиткия канал, който Каменното дърво беше прокопал за лесен достъп до хижата си. Очите му се сведоха към водата, мислите му се насочиха към съдбата. За хората в Югоизточна Азия съдбата означава много. Те вярват, че съдбата ръководи живота на човека от раждането до смъртта му. Китайците например са убедени, че човек не трябва да се бори срещу нея, а да я приема с примирение. Самият Кроукър никога не успя да възприеме този начин на мислене. За него това означаваше да легнеш като бездомно куче на улицата и да чакаш смъртта. Не би могъл да го стори. Никога…
Знаеше, че няма смисъл да се задълбочава в тази посока. Идеята за предопределението на съдбата схващаше съвсем повърхностно, не можеше да каже дали вярва в нея или не. Но алтернативата на подобни мисли беше още по-лоша. Защото това означаваше да признае един неумолим факт: смъртта ще го застигне тук, в тези плитки води. И кошмарният сън на Джени ще се превърне в действителност.
— Какво толкова се умисли, senor? — обади се зад гърба му Антонио. — Да не би да те налегнаха черни мисли за близката ти смърт?
— Честно казано, мисля за твоята смърт…
— Знаеш ли, че ще ми липсваш, senor — разсмя се близнакът. — Въпреки всичките неприятности, които ми причини…
— Предполагам не допускаш, че чувствата ни са взаимни, нали? — изръмжа Кроукър и вкара скутера във водите на канала Уайлдърнес.
— Карай на юг! — заповяда Антонио и дулото на автомата мрачно проблесна. — Ще настигнем Рубине при Снейк Байт… — Това беше едно малко затворено заливче в източната част на Флорида бей. Отвъд него започваше източената като женска ръка поредица от малки островчета.
— Вие с Раф май сте дружки — подхвърли Кроукър.
— Нищо подобно! — хладно отсече латиноамериканецът и седна на палубата зад него. Достатъчно близо да го държи под око и достатъчно далеч от ръцете му. — Но като си говорим за стари дружки, се сещам за Бени… Сигурно вече е хвърлил топа, а?
— Мен ли питаш? Нали уж знаеше всичко?
— Май те настъпих по мазола — мрачно се усмихна Антонио. Беше облечен в златисто поло и широки шорти, които се развяваха на вятъра. — Бени наистина е умно момче, но не чак толкова, колкото си мисли… Вероятно защото е прекалено сантиментален. Да, да, точно така… Особено по отношение на дядо си… Това е малко странно, тъй като двамата изобщо не се разбираха… — Поклати глава. — Бас държа, че това ти го е спестил…
— Предпочитам да не обсъждаме какво ми е казал Бени и какво не — отвърна Кроукър. — Това са поверителни неща…
— Поверително е и това, което ще ти кажа сега… — усмихна се Антонио. — Но ние двамата сме близки, нали? Свързва ни смъртта… Може би няма да ми повярваш, но Хумаита беше чудовище. О, да, истинско чудовище! Перфекционист, мек като памук, винаги любезен… Особено с децата. Но едновременно с това твърде арогантен! Бени не можеше да го понася и в това отношение го разбирам… Старецът непрекъснато искаше нещо от него. От мен също, но аз бях по-съобразителен и успях да измъкна от Хумаита каквото мога… Въпреки че често бях изтощен до смърт, аз все пак получих част от силата му…
Скутерът изскочи иззад последния завой на канала и се понесе към Снейк Байт.
— Искаш да кажеш, че за известно време Бени също е изучавал Хета-И заедно с вас? — попита Кроукър.
— Позна — кимна Антонио и се изправи. Наближаваха устието на канала. — Но условията бяха прекалено тежки за него и той отпадна. Хектор също беше на края на силите си.
— А ти? Как се отразиха тежките условия върху теб?
— Quien sabe? Кой знае? — сви рамене той. Беше нащрек, очите му пронизваха мрака. Скутерът се насочи към скалистите очертания на заливчето, дъждът продължаваше да се сипе от оловното небе.
„Дойде време за главното“ — рече си Люис и вдигна глава:
— Как стана така, че бяхте вербувани от Рос Дарлинг?
— От този пеон? — изви вежди Антонио. — Ние с брат ми никога не бихме си губили времето с Рос Дарлинг!
— Кой ви вербува тогава? Дарлинг е директорът!
— Помниш ли Серо? — погледна го любопитно. — Зад това кодово име стои жив човек…
— Но не е Бени!
— О, бих казал, че твоят скъп Бени също е замесен с БНП, като всички нас…
— Той каза, че е организирал последната среща на Барбачена с федералните агенти…
Антонио замълча.
— Кой е Серо? — изкрещя извън себе си Кроукър. — Искам отговор на този въпрос, да те вземат мътните!