Прекоси каютата, гласовете станаха по-ясни. Да, това бяха Раф и Антонио, които се намираха в големия салон. Надникна през процепа и ги видя. Бяха в дъното, от двете страни на бара. Осветени от една настолна лампа, фигурите им бяха някак двуизмерни, плоски и нереални. Разговаряха оживено, темата беше ясна: костите на Хумаита. Те очевидно бяха у Раф, но как възнамеряваше да постъпи той? Нима щеше да ги предаде на Антонио просто ей така?
Промъкна се крадешком в тъмния край на салона. Антонио тъкмо обясняваше на Раф, че няма избор и трябва да му предаде костите. Безшумно отвори вратичката на големия вграден шкаф в дъното. Вътре бяха складирани принадлежности за подводно плуване. Кроукър измъкна един още влажен неопренов костюм с къси ръкави и шорти до коленете, после внимателно го отнесе в капитанската каюта. Там го навлече, решил да го използва вместо турникет за раненото си рамо. Върна се обратно при шкафа, отмести другите неопренови костюми и напипа един нож с широко назъбено острие, прикачен за кожен колан. Пристегна го около кръста си, притискайки го с чуканчето на сакатата си ръка. След това свали от стената харпун, зареди го със стрела и провери предпазителя.
Междувременно оживеният разговор между двамата мъже беше преминал в свада. Засипваха се със заплахи. Кроукър добре познаваше упоритостта на Раф, но беше наясно, че тя е нищо в сравнение с решителността на Антонио. По тази причина бързаше да се намеси.
— Хайде, давай ги! — изръмжа близнакът и протегна ръка. Люис сведе очи към предпазителя на харпуна, решил да го провери още веднъж, за всеки случай.
— Escuchame, senor — поклати глава Раф. — Вече ти казах, че костите не са обект на преговори. Точка.
— Майната им на преговорите! — погледна го тежко Антонио. — Това е нещо далеч по-важно!
— Сега вече разбираш защо не ти позволих да се качиш на борда въоръжен, нали? — разпери ръце Рубине.
— Силата… — промърмори Антонио, очевидно решил на всяка цена да запази спокойствие. Или пък по този начин искаше да приспи бдителността на другия и да го нападне? — На чия страна е силата?
— Очевидно на моя — отвърна Раф. Сякаш в потвърждение на думите му чашите и бутилките зад гърба му тихо звъннаха в гнездата си. — Силата е в костите. Няма смисъл да се напрягаш, тъй като никога няма да ги получиш. По този въпрос е безсмислено да говорим!
Очевидно не си даваше сметка с кого говори, не подозираше на какво е способен човек като Антонио Бонита. Кроукър прекрасно знаеше, че хора като близнаците изобщо не обръщат внимание на устни предупреждения.
В следващата секунда Антонио прескочи барплота и се втурна към Раф. Очите му светеха като на ловджийско куче, попаднало на лисича следа, разнесе се рязко изщракване и в дясната му ръка блесна нож.
Стрелата на Кроукър го улучи. Прониза тялото му с такава сила, че излезе от другата страна и се заби в дървената ламперия на преградната стена. Тялото на Антонио отлетя встрани и падна в близост до вратата.
— Какво става, по дяволите? — смаяно викна Раф, а очите му учудено се спряха на фигурата на Кроукър, която бавно изплува от мрака: — Compadre, que pasa? Откъде изникна?!
Катамаранът рязко промени курса си. Навън ставаше нещо.
— Стой по-далеч от този мръсник! — задъхано извика Люис и се запрепъва през салона. Тялото му се блъскаше в мебелите. Не можеше да разбере дали това се дължи на люлеенето на яхтата или на факта, че всеки момент ще припадне… — Той все още е опасен като отровен скорпион!
— Исусе, Лю, недей да…
Кроукър се измъкна от протегнатите ръце на Раф, забелязал как Антонио се надига и отваря външната врата. Воят на бурята изпълни кабината, ситни водни пръски намокриха лицата им. Притиснал длан в раната си, Бонита изскочи навън.
— Остави го, моля те! — извика Раф.
Люис изобщо не го чу. Изскочи на палубата и се огледа. Посоката на вятъра се беше променила, катамаранът се носеше на юг, към изхода на Уипрей Бейсън.
Високата фигура на Раф за миг изпълни рамката на вратата. Антонио се промъкваше към кърмата, сянката му се мярна зад кабината и изчезна. „Дали не е решил да завземе управлението?“ — запита се Кроукър, зърнал го миг по-късно да тича по лекото мостче, свързващо двата понтона. Не, нямаше начин. Дори да изтръгнеше кормилото от ръцете на моряка, той не би постигнал нищо. Катамаранът не можеше да се управлява от един човек, тъй като на другия понтон имаше още едно кормило…
Разгада намеренията на близнака секунда по-късно. Сянката му се насочи към задния край на понтона, към който беше привързан скутерът… Очевидно тичаше да вземе оставения там автомат…