Той не отговори, тялото му се поклащаше в синхрон с лодката. Гневът на Кроукър сякаш се превърна в живо същество, което заплашваше да го унищожи.
— Но ти знаеш тази комбинация, Раф! — глухо продължи. — Видя я вчера следобед, когато приключихме с гмуркането… Открих отговора и на другия въпрос: как Антонио ме е намерил у Соня… Ти си му казал, Раф… В онзи ден бяхме заедно, ти ме попита къде да ме потърсиш, ако се наложи, и аз ти дадох адреса й…
— И какво от това?
Изражението на Раф го накара да изскърца със зъби.
— Ще ти кажа какво! — изръмжа. — На кого докладваха Бонита в БНП? На Дарлинг? Той е достатъчно опитен, но е бивш чиновник. А бившите чиновници, макар и амбициозни като него, стигат най-много до средно управленско равнище. Следователно Дарлинг си има шеф. Кой е той?
— Серо — отвърна Рубине и на лицето му изплува някак унесена усмивка.
Гневът на Люис се превърна в опасен звяр, който разтърсваше решетъчната врата на клетката си. Той го позна: беше онзи звяр, който го накара да застреля от упор психопата Аджукар Мартинес, да пръсне черепа на дон Родриго — човека, заповядал убийството на баща му… Тези мъже бяха като Раф. И те като него нарушаваха всички правила на неписания морален кодекс, който беше скъп на Кроукър…
— Ти ме излъга, че не познаваш братята Бонита — успя да се овладее той. — Исусе, Раф, колко ли лъжи си ми пробутал? Смятах те за свой приятел, доверявах ти се. Но през цялото време ти си ме прекарвал — точно така, както си прекарал и Бени за костите на дядо му… Как, по дяволите, можеш да живееш така? Що за копеле си ти?
— Най-умното копеле, което познавам — самодоволно се ухили Раф.
Кроукър пое дълбоко дъх, но въпреки това имаше чувството, че се задушава. Предателството на Раф беше чудовищно.
— Значи ти си бил резидент на Бонита! Ти си в дъното на мексиканската операция! Това е причината, поради която отказа втори кметски мандат, макар победата да ти беше абсолютно сигурна. Сега разбирам защо: вече си имал друго занимание. Откога работиш за ФБР, Раф?
— Отдавна, compadre. Още преди да ме отървеш от онзи „гангстер“… Всъщност той беше агент на БНП, на когото бяхме възложили специална задача… В резултат възникнаха нашите близки отношения, станахме приятели. Просто и лесно, нали? — Раменете му леко се повдигнаха. — Но аз зная, че те интересува друго… Като директор на БНП аз успях да изградя своя империя. След това вече станах недостижим, като златото във Форт Нокс. Бюрокрацията във Вашингтон е толкова голяма и толкова объркана, че никак не е трудно да си заличиш следите. Няколко близки приятели, една-две полезни връзки, шепа лоялни люде — това е всичко, което ти трябва, по дяволите! Властта е странно животно, compadre… Има способността да се подхранва сама. Расте и се разширява без никакви външни усилия и в един момент става огромна като Еверест…
— Ти си в основата на всичко! — прошепна Люис. Тялото му се разтърсваше от гняв. Този човек, когото беше смятал за приятел, се оказа влечуго, лишено от чувства, хладнокръвен убиец. Отличен актьор, той беше успял да заблуди дори Кроукър, който имаше достатъчно опит с политици и известни личности. — Ти си измислил пъкления план за моето въвличане в убийството на Барбачена! Ти си заповядал да отровят Рейчъл! Всемогъщи Боже, как можа да сториш подобно нещо на едно невинно дете?!
— На практика задаваш съвсем друг въпрос, нали? — хладно го изгледа Рубине. — Питаш се как така не си успял да разгадаеш моите ходове… В политиката, както и в живота, изгодата решава всичко, compadre… Зная, че това ти не можеш да го разбереш. Ти си инвалид, при това не само в конкретния смисъл на думата…
Кроукър се задушаваше от гняв. Повдигаше му се. Успя да се овладее с цената на огромни усилия само защото съзнаваше, че му трябва време, за да хване предателя.
— Как се сдоби с костите на Хумаита? — попита той.
— Лесно — усмихна се Раф. — Кражби от подобен род стават всеки ден… Има отчаяни хора, които са готови на всичко, за да оцелеят… Хумаита обаче беше твърде известен, затова се налагаха известни предпазни мерки. В продължение на няколко години останаха на сигурно място, после пристигнаха в Маями по нелегален път, на борда на една рибарска гемия, натоварена с кокаин. Всъщност едва тогава научих за тях…
— Плати ли ги?
— Говориш глупости, compadre — ухили се той. — Просто използвах едно от кметските си пълномощия… Уведомих полицията и тя организира засада. Всеки получи своето: ченгетата — контрабандните наркотици, а аз — костите…