Кроукър погледна на запад, където се простираха блатата на Евърглейдс.
— Защо не се отбием при Каменното дърво, преди да заминеш? — обърна се към Бени той. — Сигурно ще му бъде приятно да види костите на Хумаита…
— Да се срещне с колега, а? — усмихна се парагваецът. — Нямам нищо против, amigo… Цял живот ще бъда задължен на този човек…
— Аз също — добави той.
Джени надникна иззад стълбичката.
— Хей, имате ли нужда от компания? — Излязоха на палубата, тя прегърна Кроукър през кръста: — Или разговорът ви е поверителен?
Той я притисна към себе си и потърси с поглед Рейчъл. Откри я в задния край на палубата, потънала в оживен разговор с майка си. Гледани от това разстояние, двете приличаха повече на сестри, дори на близначки… Особено на фона на изумруденото море.
— Поверителен разговор ли? — попита и с нова почуда установи колко зелени са очите й. Почти като океана… — Мисля, че никой тук вече не се нуждае от поверителни разговори…