После седнахме да гледаме как Хосе Ферер се среща с клиентите си в „Бунтът на Каин“.
— Не искам много да ви тревожа — казва Хосе Ферер на уплашените обвиняеми, — но има голяма вероятност да ви обесят.
— И тъй, какво е вашето оправдание за убийството на баща ви — попитах аз Кристина Бърнхард. Чуя ли веднъж добра реплика, запомням я наизуст.
— Оправдание ли?
Тя тръсна глава типично по женски, за да отметне кичур коса от очите си. Винаги съм смятал, че е неосъзнато, но може би го правят само в присъствие на мъже.
— Мис Бърнхард…
— Криси — поправи ме тя. — А аз ще ти казвам Джейк.
— Добре, Криси, с какво ще оправдаеш деянието си, та да не го нарекат хладнокръвно убийство?
— Имам си причини.
— Вярвам ти. Само се надявам да ми дадат законно основание за защита.
— Например?
Добър въпрос. Сигурно и тя беше гледала Бен Газара.
— Самозащита, защита на трето лице, нещастен случай, умопомрачение. За последното ще се наложи да докажем, че в момента на стрелбата не си различавала доброто от злото.
— Доброто от злото — повтори тя. — Ох, как добре ги различавам.
— Позволи ми да те прекъсна на това място — казах аз.
Седяхме на корави дървени столове, изобретени навярно от Торквемада9, в адвокатската стаичка на женския затвор. Криси Бърнхард беше облечена със синя затворническа блуза, хлабав син панталон с ластиче и картонени чехли, каквито дават на затворничките, за да не се пердашат с кожените обувки. Подобен тоалет едва ли някога е излизал по страниците на „Вог“ или „Ел“, но въпреки всичко тя изглеждаше… ами, изглеждаше като излязла напрано от модно списание. Пепеляворусата й коса падаше по раменете. Зелените й очи биха бистри и ясни, без следа от сълзи. Никакъв грим, но кожата й сияеше — истинско чудо под луминесцентните лампи, от които всички изглеждат болни от жълтеница, а някои може наистина да са болни.
Погледнах право в ясните зелени очи и изрекох:
— Преди да добавиш каквото и да било, запомни едно: кажеш ли ми нещо сега, не мога да ти разреша да го промениш пред съда.
По този начин казваме на клиентите да го усукват дори пред собствения си адвокат. Лично аз не лъжа съдиите и не разрешавам на клиентите да го правят. Но тъй като смятам всеки клиент за невинен, позволявам си да му дам съвет първо да ме изслуша какво се харесва на сляпата дама с везните, а чак след това да ми разправя своята версия.
— Обвинена си в предумишлено убийство — продължих. — Това е едно от най-тежките престъпления. Относно извършителя няма и капка съмнение. Ти влезе в препълнен бар и простреля баща си — веднъж, а три пъти.
— Щяха да бъдат четири, но припаднах — каза тя.
— Мисля, че е изключено да говорим за нещастен случай.
Тя се усмихна лекичко и под високите и скули изникнаха трапчинки.
— Знаеш ли какво казва Ръсти за теб?
— Сигурно, че много ме бива във финтовете.
— Казва, че може и да не си най-умният адвокат в този град, но имаш златно сърце и повярваш ли ми веднъж, живота си ще дадеш за мен. Това ми хареса. А още повече ми хареса как ме изнесе от клуба.
Един пазач ни зяпаше иззад решетките. Всъщност зяпаше Криси. Повечето затворнички са наркоманки и проститутки плюс някоя и друга клета душа, теглила куршума на досаден съпруг или любовник. Рядко се срещаха хубавици като Криси Бърнхард.
— Ти беше в безсъзнание — казах аз.
— Бях замаяна и ми се мержелееха звезди, но помня, че усетих как бие сърцето ти. Много си силен и в ръцете ти се чувствах защитена.
— Докато те пуснах в полицейската кола.
— Помниш ли какво ми каза?
— Сигурно да не казваш никому нито дума, преди да си намериш адвокат. Стандартен съвет.
— После избърса една сълза от лицето ми и ме стисна за ръката. Беше много грижовен и нежен. А лицето ти изразяваше… Не знам как да го опиша. Жал, скръб, съчувствие и нещо, което подсказваше, че те е грижа за мен, макар да не се познаваме.
Изкашлях се смутено. Какво бях усетил тогава? Че стоя пред красива млада жена, изпаднала в ужасна беда. Наранена жена, която отчаяно се нуждае от помощ. Неведнъж съм вървял по този път, но на края му има единствено болка.
9
Томас де Торквемада (1420–1498) създател на Инквизицията в Испания, прочут с жестоките си присъди. — Б.пр.