— Не е… Когато го излагате по този начин, не е… не е честно. Вие съдите по последствията. Аз не знаех какво ще направи.
Отдръпнах се от заседателската ложа, за да извися глас, без да строша прозорците.
— Но се надявахте да го стори!
Шийн се вцепени.
Отново повиших глас, преминавайки от духовите инструменти към барабаните.
— Надявахте се тя да стори онова, за което мечтаехте през всичките тези години!
Шийн се обливаше в пот.
— Не.
Гласът ми отекна като лятна гръмотевица.
— Вие ненавиждахте Хари Бърнхард, но нямахте куража да предприемете нещо!
— Не. — Шийн се надигна от стола.
— Казахте й, че виждате следи от чудовище там, където тя не виждаше нищо. Казахте й, че е била изнасилена от баща си, макар тя да нямаше такъв спомен.
— Помогнах й да си спомни! Помогнах й да оздравее.
— Вие искахте тя да убие Хари Бърнхард!
— Не!
— Молехте се да го убие! Принудихте я да го убие!
— Не!
— Програмирахте я за убийство и после я пуснахте на свобода.
— Не!
— Примамихте една объркана млада жена, натъпкахте я с наркотици до главозамайване, после сложихте в ръката й зареден пистолет, насочихте го и натиснахте спусъка.
— Не!
— Вие убихте Хари Бърнхард! Вие искахте той да умре и принудихте Криси да извърши мръсното дело!
— Той си го заслужаваше! — изкрещя Шийн. Озърна се, осъзна, че е прав, и сякаш едва сега забеляза, че заседателите го гледат с разширени очи. — Но аз не съм убиец. Не съм го…
Гласът му заглъхна, коленете му се подгънаха и той рухна на стола.
Обречена хубост
Цялата къща ухаеше на доматен сос, чесън и топено сирене. Бях помолил Кип да достави две-три пици за вечерния военен съвет, а той викна Таня и двамата отпрашиха с велосипедите към центъра на квартала. Един час по-късно се завърнаха с пица „Куатро стаджони“ (маслини, печени чушки, гъби и артишок) от „Медзаноте“, пица „Мускули“ (миди и сос маринара) от „Пауло Луиджи“, „Маргарита“ (пресни домати и босилек) от „Голямата вкуснотия“.
— Готови за дегустация — обяви Кип, внасяйки кутиите.
Каквото и да ям по време на дело, все има вкус на картон, но оценявах театралния жест на Кип. Всички пици са хубави, аз обаче изпитвам пристрастие към природната простота на „Маргарита“-та. Мъча се да опазвам живота и трапезата си от вредни излишества. С пиците поне успявам.
Отворих бутилка „Кианти“ за Чарли Ригс и Криси, пратих Кип и Таня на задната веранда с две чаши билков сироп и щракнах за себе си порцелановата запушалка на половинка „Гролш“.
Криси седеше на дивана с брадичка върху коленете. Носеше една от вехтите ми спортни фланелки и както беше боса и без грим приличаше на ученичка. Нещастна ученичка. На връщане от съда беше плакала тихичко по целия път, а сега отпиваше по малко вино, гледаше със замрежени зачервени очи и подсмърчаше.
— Вече не знам на какво да вярвам — каза тя. — Отначало бях толкова сигурна. Джейк, усещах как става, усещах как плътта му раздира моята. Дори и сега, щом затворя очи, всичко е толкова истинско.
Криси потръпна и по лицето й се изписа тъй отчаяна скръб, че нещо сякаш избухна в гърдите ми. Спомних си как при първата ни среща бе казала, че фотографите харесвали нейната уязвимост.
Наранена и секси. Обречена хубост. Прегърнах я и тя отпусна буза на рамото ми.
— Както и да се завърти делото — каза тя, — искам да знаеш колко много означаваш за мен. Ти си единственият мъж, който не се опита да ме използва.
— Влязъл съм ти под кожата — казах аз. — Бих направил всичко за теб.
— Вече го направи. Вярваш ми и ще победиш.
— Какво?
— Джейк, днес беше гениален. Ти унищожи Лари. Разкри какво ми е причинил.