— Признавам, че ме впечатли — казах аз. — Сега остава само да постигнем същото със съдебните заседатели и може би имаме шанс.
Да бе, и Ханибал трябвало само да прекоси Алпите, но така и не се добрал до Рим.
— Нека просто да ти разкажа защо го изправих — предложи Криси, — а после ти ще решиш дали съм имала оправдание.
Джими Стюарт едва ли би постъпил така, но аз се съгласих:
— Давай.
— Откъде искаш да започна?
Не съм специалист по Библията, но помня първите две думи.
— В началото — казах аз.
— Като малка бях мъжкарана — започна Криси. — Висока и атлетична. Биех се с момчетата, играех футбол, ходех за риба с баща си. Имахме голяма къща в Палм Бийч край океана, вила на остров Исламорада, ранчо край Окала. Яздех, спортувах, дори играех поло. — За момент тя помълча, унесена в спомени. — Когато навърших четиринайсет, почнах да се промъквам в обора с един млад коняр. Веднъж ни завари баща ми и го подгони с вилата. Като нищо щеше да го убие, ако не беше избягал.
— Разкажи ми за баща си.
— Силен мъж. Най-ранните ми спомени са свързани с гръмотевичния му глас. Прозорците се тресяха, когато поръчваше да му донесат кафе. Беше толкова… способен във всичко, таткова самоуверен. Възхищавах му се, почитах го. И го обичах.
Очите й заблестяха и по бузата й се стече самотна сълза също както когато простреля любимия си баща с три куршума двайсет и втори калибър. Ако не се окажеше, че в душата на силния, самоуверен и мъртъв Хари Бърнхард е имало нещо черно, съдебните заседатели щяха да лепнат присъда на милата ми клиентка след около четвърт час колебание.
Този път Криси сама си избърса сълзата и каза:
— Имаш ли цигари?
— Не. А и пушенето в затвора вече е забранено.
— И в смъртното отделение ли?
Обичам клиентите с чувство за хумор, дори да е малко мрачен.
— Всички фотомодели пушат — каза тя. — Непрекъснато чакаме — на ревюта, на снимки, навсякъде. Освен това цигарите са чудесен начин за контролиране ни теглото.
— Баща ти — напомних й аз. — Разкажи ми още за него.
И тя ми разказа.
Хари Бърнхард бил бедно, но амбициозно момче, израснало край Индиантаун, източно от езерото Окичоби. Майката на Криси, Емили Касълбъри, израснала сред богатство и лукс в Палм Бийч като единствена дъщеря на Флаглър Т. Касълбъри — банкер, едър земевладелец и магнат в търговията със захарна тръстика. Младият Хари припечелвал по някоя пара, като развеждал край езеро, любителите на риболова, а старият Флаглър се смятал за голям риболовец. Наел отракания младеж, а по-късно го взел за общ работник в имението си.
Когато не му се налагало да подрязва живите плетове или да смени счупени керемиди, Хари отивал да кара сърф на близкия плаж. На същото място младата, стройна Емили играела волейбол и пиела коктейли с богатите си приятелчета от Палм Бийч. Бунтарка по душа, Емили изненадала всички, като избягала с Хари в Джорджия, където двамата се венчали.
Цяла година живели в една ловна хижа, докато накрая Флаглър им простил, предложил на Хари работа и основал за Емили попечителски фонд, който щял да я направи много богата млада жена. После проявил добрия вкус да се спомине от спонтанен аневризъм на аортата, оставяйки Хари да управлява имотите, завещани на Емили.
След шест години брак и три спонтанни аборта най-сетне се родила Кристина. Тя останала единствено дете, или поне така изглеждало, цели осем години. Но ето че един ден Хари довел изненада в лицето на Гай Бърнхард — начумерен седемнайсетгодишен младеж, рожба на случайна любовна нощ от времето, когато самият Хари още бил почти дете. Не се знаело какво е станало с майка му. Едни казвали, че била избягала, други — че е в психиатрична болница. Така или иначе, Гай наследил някогашното място на баща си като общ работник в имението и като не съвсем официален роднина.
— Щастливо ли беше детството ти? — попитах аз.
Криси ме огледа със загадъчна усмивка, преди да отговори.
— Така си го спомнях. Аз бях ангелчето на татко и той ме глезеше. Получавах всичко, което желаех. Струваше ми се, че Гай го смущава, че му навява лоши спомени — кой е и откъде идва. Не бяха много близки, а и как да бъдат? Докато се срещнат за пръв път, Гай вече беше пораснал. Естествено, с годините отношенията им се промениха. Татко въведе Гай в бизнеса, накара го да започне от дъното, заставяше го да рине лайната в буквален и преносен смисъл, с две думи да мине по същия път като него. Но Гай се е метнал на татко. Търпелив е и не се бои от тежък труд. Трябваха му цели двайсет години, но сега почти всичко е в неговите ръце.