— Какво те направи мръсна, Криси?
— Толкова отдавна. Толкова… Не помня.
Тя се унесе.
— Нека се върнем в онова време. Нека ти помогна да си припомниш. Виждала съм твои снимки. На тях имаш конска опашка и яздиш пони. На колко години си?
Мълчание.
— Криси.
— Захарчо.
— Какво?
— Аз съм на единайсет години и кончето ми се казва Захарчо. — Гласът стана детски. — Счупи си крака и татко трябваше да го застреля.
— Сигурно много си се натъжила.
Отново ридание.
— Какво друго те натъжава?
Никакъв отговор.
— Плаши ли те нещо?
— Звуците.
— Какви звуци, Криси?
— Нощем. В моята стая.
— Какво има в твоята стая?
— Той. Вратата се отпаря и той влиза. Чувам как подът скърца, макар че стъпва на пръсти. Леглото също скърца, но аз не издавам нито звук, защото той казва така. Гласът му е толкова груб. Грухти като прасе и толкова се поти, че цялото легло е мокро. Боя се, защото си мисля, че е ранен или болен.
Не смеех да дишам. Болката й ме удряше право в сърцето. И страдах напълно заслужено. След като бях опозорил доктор Шийн, той все пак се оказваше прав. Хари Бърнхард беше изчадие, изнасилило собствената си дъщеря. Толкова много усилия, а отново пристигахме там, откъдето започнахме. Криси имаше мотив, но не и законно основание да убие баща си.
— Завивам се през глава, за да не виждам — каза Криси. — Мисля си за остров със зелени канари и високи водопади. Нищичко не усещам чак до сутринта, когато ме боли там, отдолу. Казвам му, че боли, но той продължава да идва.
— Колко пъти се случи това, Криси?
— Не знам. Много пъти.
— Кой ти го причинява?
Ридание.
— Криси, кой идва в леглото ти нощем?
Този път хлипането заседна на гърлото й и тя се закашля.
— Криси, познаваш ли го?
— Да.
— От семейството ли е?
— Да.
— Баща ти ли е?
— Баща ми?
— Баща ти ли идва в стаята да те мъчи?
— Не, разбира се. Татко никога не би го сторил.
Какво? Времето в съдебната зала беше замръзнало. Нищо не помръдваше, само златисти прашинки танцуваха в лъча на една от лампите. Миг на кристална яснота, на ослепително напрежение, миг изсечен в мекия метал на паметта ми със закалената стомана на истината.
— Кой го прави, Криси?
Тя сякаш нямаше сили да отговори.
— Кой идва при теб нощем? Кой те плаши? Кой ти причини болка?
Криси неволно избърса една сълза с опакото на китката си. Жест на малко момиченце. Кротък, невинен и сърцераздирателен.
— Брат ми — изрече Криси. — Гай ми причинява болка. Винаги Гай.
Лечителю, изцели се сам
Баба печеше скариди на скарата в задния двор. Вдигна една и я опита. Тлъста и сочна, маринована в бира. Скаридата, искам да кажа, не баба ми — тя си се маринова вътрешно с по-силни напитки.
Баба все още кроеше заговори как да лепне на Криси пет-шест кила отгоре. На кухненската печка къкреше яхния от патешко с наденица, а до нея вреше бобена чорба със сланина и чушки. Във фурната се претопляха панички с ориз и накълцан лук.
— Туй момиче е станало още по-кльощаво — прошепна ми баба преди малко, докато мъкнеше провизиите към кухнята. — Одеве я прегърнах и без малко да й се нанижа на кокалите като в онез виетнамски бамбукови капани. Как да не припада, щом яде като врабче?
Баба имаше право. Чарли Ригс ми бе казал, че Криси е на ръба на хипогликемията, затова трябва да се храни по няколко пъти на ден, и то не само със соев концентрат. В момента Криси дремеше сгушена на дивана. Наминах да я погледна, лекичко отместих кичур руса коса от очите й и влязох в кухнята, където Чарли правеше сос за скаридите. Отворих си една бира и седнах да слушам как Чарли тананика мелодии от мюзикли, докато сипва оцет в соса.
В гостната Кип гледаше по кабела „И правосъдие за всички“. Ал Пачино в ролята на адвокат, обезумял от идиотската правна система, подскачаше пред съдебните заседатели под изумения поглед на своя клиент Джон Форсайт, съдия, обвинен в изнасилване.
— Прокуратурата няма да види сметката на този човек — крещеше Пачино, — защото аз пръв ще му тегля секирата. Моят клиент трябва да иде право в шибания затвор! Тоя копелдак е виновен!
Имал съм такива клиенти. Всъщност повече от половината. Но никога не съм си позволявал подобни речи. А сега имах клиентка, заради която бих сторил всичко.