— Може би ще си спомните аптекаря, както той помни вас? — подканих го аз.
Вече блъфирах. Аптекарят беше на пътешествие до Барбадос, а не отвън в коридора. Не бях успял да го открия.
— Моят подпис е — призна най-сетне той.
— KCl — казах аз. — Какво означава това?
Гласът му бе спаднал до шепот.
— Калиев хлорид.
— За какво се използва?
— За много неща. Например за производство на изкуствени торове.
— Но онази вечер не се занимавахте с градинарство, нали, докторе?
— Това е безвредно съединение — глухо избъбри той. — Калий и хлор. И двете вещества се съдържат в човешкия организъм.
— Така ли? И ако някой бъде инжектиран с калиев хлорид, токсиколозите вероятно няма да открият това?
— Не мога да преценя.
— За какво друго се използва калиевият хлорид, докторе, освен за изкуствени торове?
— Използва се при сърдечни операции.
— И какъв е неговият ефект?
Той стрелна поглед към Джонас Блекуел, после отново към мен.
— Не съм специалист. Искам да кажа, не съм хирург.
— О, не бъдете толкова скромен. Лекарството се инжектира в сърцето, за да спре дейността му по време на сърдечна операция, нали така?
— Не съм сигурен.
— Готвехте ли се да извършите сърдечна операция през онази вечер?
— Не, разбира се.
— Но все пак написахте рецепта за сто милиграма калиев хлорид и ги получихте в единайсет и двайсет и седем по пътя към болницата, нали?
Той не отговори.
— Докторе!
— Да.
— Благодаря — казах аз.
Върнах се към масата и го оставих да стиска рецептата. Изглеждаше готов да я глътне.
— Доктор Шийн, ако си спомняте, онзи ден ви попитах дали упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард.
— Спомням си.
— А помните ли какво отговорихте?
— Не точно дума по дума.
— Е, на мен ми се стори малко странно, затова нека да го обсъдим. Заседателите се приведоха напред. Държах ги в ръцете си. Държах и Шийн. Държах целия проклет свят точно както си исках. Синди ми подаде съдебния протокол, осигурен неофициално от услужливата стенографка срещу скромна сума, горе-долу колкото брутния национален продукт на малка карибска държава.
— Зададох ви следния въпрос: „И затова упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард?“ А вие отговорихте: „Да. Не с пистолет или спринцовка, а като я лиши от достойнство, като я държеше затворничка в собствения й дом“ и тъй нататък, и тъй нататък. Кажете, какво означава това „Не с пистолет или спринцовка“?
— Просто израз. Означава, че не е било с оръжие.
— В такъв случай не би ли било по-точно „пистолет или нож“. Какво общо има спринцовката?
— Нож, спринцовка… Все едно.
— Но вие си мислехте за спринцовка. Та почнах да се чудя докторе, какво ли би рекъл Фройд? Защо си мислехте за спринцовка? Какви спомени се спотайваха във вашето подсъзнание?
— Нямам представа.
— Ако се върнем към вечерта на шестнайсети юни в аптеката на плажния търговски център, ще открием, че вие закупихте и спринцовка, нали така? Ако желаете, ще ви представя касов бон.
Стори ми се, че виждам как върху бръснатото му теме пулсира вена, но може би си въобразявах. Той изпъна шия, размърда я и отговори:
— Да, понякога инжектирам на пациентите си успокоителни, а от предишните дни знаете, че инжектирам и натриев амитал по време на хипноза. Бяха ми свършили спринцовките и затова…
Той не довърши.
— Значи на път към Хари Бърнхард, който беше прострелян, опериран и лежеше в интензивното отделение, вие спряхте да напазарувате — това ли е нашето обяснение, докторе?
— Ами… да.
— Но вие не инжектирате калиев хлорид на своите пациенти, нали, докторе?
— Не, разбира се.
— Какво би станало, ако инжектирате калиев хлорид на човек, който не е в операционната и не е поставен на изкуствено кръвообращение?
— Това ще предизвика късо съединение в сърдечните импулси.
— Тоест ще настъпи нарушение на сърдечния ритъм, нали, докторе?
— Да, струва ми се.
— И сърцето ще изпадне във вентрикуларна фибрилация, после ще спре, създавайки впечатлението, че човекът е починал от сърдечен удар.
— Не съм го направил!
— Не казах, че сте то направил.
— Прегледах доклада от аутопсията — каза Шийн, макар че никой не го питаше. Добре. Нека сам си надене примката. — В него нямаше никакви признаци за подобно нещо.