— Ще давам ли показания? — попита тя.
— Не днес. Но преди да влезем, трябва да ти кажа нещо. Доктор Шийн е готов да свидетелства, че преди стрелбата си изпаднала в умопомрачение, че си била в транс, когато стреля по баща си.
Тя ме погледна с онези искрящи зелени очи.
— Всъщност задаваш въпрос, нали? Искаш да знаеш дали е било така.
Затаих дъх и кимнах.
— Искаш ли истината? — попита тя.
— Да.
Не, помислих си, истината не е лъжица за моята уста.
— Не бях изпаднала в умопомрачение. Не бях в транс. Видях татко да седи безкрайно самодоволен. Исках да му причиня болка. Исках да го чуя как крещи. Исках да изпита толкова болка, колкото той ми причини. Но дали исках да го убия? Не знам. Наистина не знам.
— Няма значение. Ако си разбирала, че действията ти могат да причинят смърт, значи носиш отговорност за предумишлено убийство.
Очите и леко се разшириха, сякаш питаха умолително: „Какво ще правим?“ Не знаех. Влязох в съдебната зала, прегърбен под товара на тази дилема, вечния етичен проблем на адвоката, който дължи върховна вярност на своя клиент и не чак толкова върховна спрямо закона.
Сега гледах някак да се извъртя, представяйки идеите на защитата в условно наклонение. Ако е имало умопомрачение, то дрън-дрън-дрън. На процеса обаче нямаше да е толкова лесно. Не можех да привлека доктор Шийн за свидетел, ако Криси не беше съгласна да потвърди показанията му. А тя току-що ми каза, че е знаела много добре какво върши. Значи дори и да се отметнеше по-късно, нямаше как да я пусна да заяви, че е изпаднала в транс. Никога не съм лъгал съда, не разрешавам и на клиентите да го правят. Много обичам да побеждавам, стига да стане по честния начин. Знам, че е старомодно, но такъв съм си. Предпочитам слабата, груба, но почтена игра в низините пред шумните, лъскави и нагласени мачове за купата. Мразя да гледам някои типове, дето след гол се кълчат по тъчлинията. В любимата ми игра няма място за надуване, мръсни номера и подигравки с противника.
— И тъй, казано с други думи — обобщи съдията Стангър, изплювайки няколко ситни късчета кубински тютюн, — защитата иска освобождаване под гаранция, като че имаме работа с непредумишлено убийство или убийство по непредпазливост.
— Точно в това трябваше да я обвинят — отговорих аз, — но нека бъдем наясно, ваша чест. Ще пледираме за невинност според член 782, алинея 3.
— Възмутително! — изрева Соколов. — Въпросната алинея засяга убийство при нещастен случай. Това е най-абсурдното твърдение, което съм чувал някога в съдебната зала.
— Широко ти е около врата — прошепнах му аз, после пак се обърнах към съдията. — Нещастният случай не е единственото оправдание за убийство, ваша чест. — Отново взех наръчника. Макар че го знаех наизуст, четенето пред съдията изглеждаше някак по-убедително. — Убийството може да бъде оправдано и следователно ненаказуемо, ако е станало „при злополука или нещастен случай, както и поради изблик на неудържим гняв при внезапно и застрашаващо предизвикателство“.
— Къде е избликът на неудържим гняв? — попита Соколов, изчервен като рак. — Къде е предизвикателството? Хари Бърнхард просто седял на бара и си пиел коктейла.
— Предизвикателството може да е било под формата на внезапен спомен — казах аз, подбирайки думите много внимателно. Внезапният спомен за изнасилване на клиентката ми може да е бил също тъй реален както самата действителност.
Може да е бил. Не лъжех, само увъртах.
— Има ли прецедент? — попита Соколов.
— Става дума за буквално прилагане на закона — възразих аз. — Всяка жена има законното право да се защити с оръжие при изнасилване. Следователно ако Кристина Бърнхард е вярвала, че в момента я изнасилват, то…
— Глупости! — ревна Соколов. — Законът изобщо няма това предвид.
Още няколко минути го слушах как беснее срещу новоизлюпените теории, с които лукавият Джейк Ласитър се мъчи да изкопчи пускане под гаранция. Накрая съдията го прекъсна с едно диригентско размахване на пурата.
— Добре, стига сте се дърлили и двамата. Запазете го за процеса. — Той записа нещо върху корицата на досието. — Този съд никога не е разрешавал освобождаване под гаранция в дело за предумишлено убийство. Обаче…
Много ми хареса това обаче.
— … установявам, че обвиняемата няма криминално досие, а мистър Ласитър повдига съществени, макар и твърде оригинални възражения. Молбата се удовлетворява. Определям гаранция от едни милион долара в брой или недвижими имоти.