Обмислих всички неща, които би могла да разкаже Криси на психиатъра два дни преди да убие баща си. Нито една от възможностите не ми се харесваше.
Какъвто бащата, такъв и синът
Ниска, набити никарагуанка с бяла престилка сипа в чинията ми черпак студено гаспачо14. Хапнах малко, без да сърбам или да капна доматено пюре върху небесносинята си риза. Действаше освежаващо в горещия юлски ден, но по мое мнение малко бяха прекалили с черния пипер.
— Надявам се, че харесваш манго — каза Гай Бърнхард.
Беше по джинси и червена карирана риза със запретнати ръкави. Имаше мускулести ръце с издути вени, но лицето му беше меко, с пухкави бузи, от който очите изглеждаха вечно присвити.
— Много — казах аз. — Имам едно дръвче в задния двор. Кентски сорт.
Гай махна с ръка на друга прислужница, която се зае да налива във високи чаши студен чай от манго.
— Сигурно живееш в Коконът Гроув.
— Как позна?
— Лийт Кент е засадил първите мангови дръвчета по тия места през 1932 година. Няма по-вкусен сорт, но плодовете са толкова нежни, че не стават за транспортиране. Тук отглеждаме Къшман Хейдън, Глен и малко Нам-Док-Май от Тайланд. Много са сладки и без жилки.
Седяхме от двата края на дълга маса сред закритото дворче в имението на Бърнхард край Хоумстед, на около петдесет километра южно от Маями. Отгоре ни пазеше сянка клонест кедър, а някак вентилатора раздвижваха тежкия, влажен въздух. Между нас, от едната страна на масата, седеше жената на Гай, Лорета — около трийсет и пет годишна, с боядисана коса и понатежали бедра. Срещу нея бе седнал доктор Лорънс Шийн, облечен с бежова спорта риза, къси панталони в същия цвят и бейзболно каскетче. Лорета вече бе видяла сметката на три дайкирита с манго и по горната й устна лъщяха жълти мустачки.
— Гай е побъркан на тема манго — каза Лорета с едва доловим акцент от Джорджия. — Тия плодове направо са му израсли на мозъка.
— Татко ги е отглеждал още преди да получи парите на Касълбъри — каза Гай. — Аз използвам същата торна смес, която съставил преди трийсет години. Както се казва, щом не е счупено, защо да го поправяш? Мангото ми е влязло в кръвта, това е.
— Така си е, скъпи — изгука Лорета. — Слава Богу, че и аз го обичам. — Тя ми намигна. — Гай не иска да си признае, но се разведе с Мери Ан, защото не ядеше манго.
— Имаше алергия — обясни Гай, довършвайки гаспачото.
— Може да е било психосоматично — обади се доктор Шийн. — Ако Гай и Мери Ан са имали други проблеми, мангото постепенно е почнало да олицетворява Гай.
— О, писна ми! — възкликна високо Лорета. — Стига с тия психарски приказки, Лари.
— Помисли малко — продължи докторът с лека усмивка. — Нима мангото не е плод от труда на Гай както в буквален, така и в преносен смисъл? Следователно Мери Ан го е отхвърляла, отказвайки да яде неговите плодове.
— И други работи е отказвала да яде, ако Гай не ме лъже — каза Лорета, после пак намигна и избухна в смях, последван от звучно оригване.
— От мангото се изприщваше цялата — каза Гай. — Плюс стомашни спазми и главоболие. Нямаше нищо общо с мен.
Лорета се облегна назад.
— Вече седем години сме женени и нито веднъж не съм се оплакала от главоболие, нали, скъпи?
— Да, Лорета. Ти си голяма работа.
— Тъй ме е учила мама. Да не създавам ядове на мъжа си. — Тя се озърна да види дали слушам, после пак се завъртя към Гай. — Не като онази твоя заварена сестра. Разглезена още от първия ден, само знае да се перчи с дългите си крака. Виж я сега. — Лорета Бърнхард изглеждаше извънредно доволна, че нейната зълва (или може би заварена зълва) е получила каквото й се полага. — И ако питате мен…
— Никои не те е питал, Лорета — прекъсна я Гай.
— Татко ти изобщо не е докосвал това момиче — продължи упорито тя, гледайки вече към мен. — Хари беше златна душа, никога не си е позволявал волности с мен или с когото и да било. Онова момиче будалка всички ви. Бас държа, че отдавна се е приготвила да гръмне Хари, а пък всичките тия приказки за изнасилване са й хрумнали от някои филм по телевизията.
— Защо? — попитах аз.
Лорета се втренчи в мен.
— Как така защо?
Никарагуанката прибираше чиниите от супата, друга прислужница сервираше жълтоперка на скара със сос от манго. Гай си взе от подноса пържени сладки картофи.
14
Гаспачо — студена гъста супа от краставици, домати, хляб, лук и чесън в смес от оцет и олио. — Б.пр.