— Защо й е да убива баща си? — попитах аз. — Какъв мотив има?
— Пари, пари. Нали все за тях става дума.
— Ами имотите? — обърнах се аз към Гай. — Как е според завещанието?
— Петдесет на петдесет — каза той. — Аз и Криси делим всичко.
— Но ако я осъдят за убийство, тя губи наследството — възразих аз, дъвчейки крехко парченце риба. — Попадне ли на топло, ти получаваш всичко.
— Точно затова е скърпила цялата шантава история — заяви победоносно Лорета. — От теб се очаква да я измъкнеш, а моят мекосърдечен съпруг ще ти помага, макар че да ме убиеш, не знам защо го прави. Та тя уби баща си, за бога. И ако й се размине, Гай е длъжен да дели с нея. Не ми се вижда справедливо.
— Всъщност дори не е необходимо да я измъкна — уточних аз. — Ако бъде осъдена за непредумишлено убийство, Криси получава своя дял от наследството.
— Защо? — попита Лорета.
— Такъв е законът. Ако на някой не му се чака и убие родителите си, отива направо в затвора без наследство.
— Не и в Калифорния — обади се доктор Шийн. — Там около подобни истории разиграват големи циркове.
— С мечки и клоуни — кимнах аз. — Но при непредумишлено убийство нещата са по-различни. То се смята почти за нещастен случай.
За момент Лорета сбръчка лице в знак на дълбоко умствено напрежение.
— Тогава защо изобщо да й помагаме? — Тя стрелна очи към съпруга си. — Що за мъж може да бъде чак дотам…
— Всеотдаен? — подсказах аз.
— По-скоро глупав! — Лорета безпомощно сви рамене и продължи да гледа мъжа си. — Извинявай, скъпи. Обичам те безумно. Просто не те разбирам. Аз да бях, първа щях да хвърля камък по нея.
Гай кротко режеше рибата без капка желание да се включи в разговора. Женените мъже си имат патентован начин да сменят темата — просто не обръщат внимание. След малко Гай махна към мен с вилицата.
— Харесва ли ти храната, Джейк?
— Невероятно. Жълтоперката е чудесна, а сосът още по-добър.
Гай се усмихна.
— Моя рецепта.
— Изключителна комбинация: сладко манго, умерено лютив лук от Джорджия, ако не греша… и мъничко хрян.
— Позна.
— Има още някакъв вкус, но не мога да се сетя.
— Кориандър.
— Точно така. И малко зехтин.
— Много добре — каза Гай. — Наблюдателен си. Това е голямо достойнство за един мъж.
— И адвокат — добави Лорънс Шийн.
Аз кимнах и продължих да се храня, адски горд с кулинарния си познания. Ако можех сега да разгадая и тия образи срещу мен…
След като разчистиха чиниите, прислужниците донесоха мангов сироп за изплакване на небцето, последван от пилешки шишчета с манго, в чийто вкус лесно разпознах добавката на оцет и кафява захар, но изобщо не усетих кълцаните мариновани чушлета. После дойде ред на крем карамел с манго и пасионфрут, а накрая еспресо — колкото и да се напъвах, не открих в него вкус на манго.
Лорета имаше право. Гай беше побъркан на тема манго.
Гай също имаше право. Аз наистина съм наблюдателен. Чудех се за същото нещо, което тормозеше подпийналата Лорета. Защо му трябваше на Гай Бърнхард да спасява една заварена сестра, която не бе познавал през първите седемнайсет години от живота си? Защо й помага на привилегированата, разглезена любимка, когато всяка по-мека присъда му отнемаше половината от наследството?
Но не бях съгласен с Лорета.
Гай Бърнхард не беше глупав.
Защо ли си мислех, че не е и всеотдаен?
Двамата с доктор Шийн опирахме рамо до рамо на задната седалка на джипа. Гай Бърнхард се беше настанил отпред вляво, а зад волана седеше униформен пазач. Пред нас имаше още един джип, а трети ни следваше. И в двете съпровождащи коли имаше по един телохранител със заредена пушка.
Подскачахме по коловози и отводнителни канавки между редове ниски мангови дръвчета, а Гай Бърнхард говореше неуморно за торове, добив от декар и още безброй никому ненужни подробности за Mangifera indica, включително дребния факт, че е роднина на кашуто.
Вдъхвах мускусния аромат на градините, слушах Гай с половин ухо и се чудех що за странна двойка са Гай Бърнхард и Лари Шийн. Не можех да се отърва от чувството, че Гай далеч не е чак толкова прост овощар, за какъвто се представя, а Шийн крие повече тайни от всичките пациенти на Фройд, взети заедно.
— Да не е плъзнала някаква напаст из градините? — попитах аз.