Гай се озадачи за момент, после видя, че гледам голямата пушка, закрепена между предните седалки.
— А, това ли? Да, двукрака напаст. Пазя си водата, която е по-ценна от плодовете… какво ти, по-ценна е и от петрола. Издълбахме си собствени кладенци и някои от съседните фермери претендират, че пресушаваме техните. После властите ни притиснаха, че сме били понижили с една педя нивото на езерото Литъл Бас.
Минахме под десетметрова напоителна кула, която приличаше на нефтена сонда и аз се загледах в пъстрата дъга над мощната водна струя, обикаляща бавно в кръг. Лъхна ни облак прохладна мъгла.
— Занимаваш ли се с екологични дела, Джейк? — попита Гай.
Сега пък ме изкушаваше с намеци за съвместен бизнес.
— И бъкел не разбирам от тая тема.
— Трябва да се научиш. Всичките тия наредби са същински рай за адвоката. Искат да ни глобяват по десет хиляди долара на декар, представяш ли си? Рекох им да съдят Господ за сушата.
— Ами съседите?
— Майната им. Когато техните кладенци пресъхнаха, почнах да им продавам вода. Изкарах специално съдебно решение — татко имаше връзки в Талахаси — да се водим за нещо като общинска благоустройствена служба. На някои местни фермери, дето отглеждат лимони и авокадо, нещо не им хареса цената, а и мен не харесаха, та се оплакаха, копелетата, на прокуратурата, Комисията по природни ресурси, на Армейския инженерен корпус и на местния конгресмен, дето не може да различи кладенец…
— От дупка в земята — подсказах аз.
— Именно. Аз пък рекох: да ви го начукам. Няма вече вода за вас, а ще помпаме колкото ни разреши Службата по водните ресурси, че и отгоре. — Той се разсмя. Минахме по дървен мост към нова част от градините. — Сега разни бабаити се промъкват тук нощем да ни режат напоителните маркучи.
След около петнайсет минути завихме по път, посипан с натрошени миди, и се озовахме в разсадник, където отглеждаха палми от десетина различни вида. Тук също имаше напоителни кули, разпращащи из небето дълги, изящни струи.
— Татко обичаше да отглежда растения — каза Гай. — Джейк, някой път трябва да дойдеш в Палм Бийч, да видиш какви чудеса е направил в именното. Нали, Лари?
До мен бейзболното каскетче на доктор Шийн кимна утвърдително.
— Най-много се увличаше по цъфтящите дървета. Жакаранда, махагон, див тамаринд. Садил ги е още навремето за стария Касълбъри, а продължи и след като наследи имота. Обичаше сам да ги копае, да си изцапа ръцете с пръст.
— Какъвто бащата, такъв и синът — каза доктор Шийн, като свали каскетчето и плъзна длан по лъскавото си теме.
— Вярно — каза Гай. — Крушата не пада по-далеч от дървото.
— Хубаво би било да го видя — съгласих се и аз.
— Заповядай, когато решиш — отвърна Гай, опипвайки златната си обеца.
Обицата изглеждаше някак не на място върху ухото на този прост фермерски син. Лично аз не нося обица или чантичка и не казвам чао, тъй че мъж с пробити уши ми се вижда точно толкова странен, колкото монахиня на лов за пъдпъдъци.
Джиповете прекосиха тесен напоителен канал в дъното на плитък овраг. Гай подхвърли на шофьора няколко думи на испански, а аз се обърнах към Шийн.
— Вие сте доста близък със семейството, нали?
— О, посещавам ги вече от двайсет години, но всъщност съм по-скоро приятел, отколкото лекар.
За Гай Бърнхард искаше да каже. Предполагах, че за Криси все още е лекар. И въпреки очевидните опити на Гай да помогне на Криси, неволно се чудех коя връзка е по-силна за Шийн с пациентката или с приятеля.
— Трябва да задам и на двама ви няколко въпроса по делото.
— Ами питай, дума дупка не прави — каза Гай и се разсмя. — Виж, куршумът е друго нещо.
Поседях мълчаливо, опитвайки да прикрия изненадата си. Един добър адвокат трябва да запазва самообладание както в съда, така и извън. Бащата на този човек беше застрелян само прели две седмици, а той СИ правеше майтапи. Вярно, всеки реагира на тежката загуба посвоему, но просто долавях някаква фалшива нотка. Обърнах се към доктора.
— С батерии ли работи касетофонът, който използвате при сеансите?
— Ами, може и с батерии. Но обикновено го включвам с адаптор в мрежата, инак би трябвало да сменям батериите по два пъти седмично.
— Аха… Стори ми се, че има някакъв пропуск в записа от хипнотичния сеанс, когато Криси за първи път си спомня насилието.
— Пропуск ли? — невинно се изненада Шийн. — Може касетата да е свършила и да съм сложил нова.